След продължило месец и половина гласуване за Дърво с корен на 2010 година беше избран чинарът в с. Гърмен, обл. Благоевград, номиниран от Мария Софтова. В онлайн вота се включиха близо 6 000 души, като над 1 700 от тях дадоха гласа си за гърменския чинар.

ДЪРВО С КОРЕН 2010

Чинарът в с. Гърмен, обл. Благоевград

Източен чинар, с. Гърмен, обл. Благоевград

Местоположение: с. Гърмен, обл. Благоевград

Възраст: 600 години

Номинирал: Мария от с.Гърмен, обл. Благоевград

Вековният чинар в село Гърмен

Казвам се Мария и уча в град Гоце Делчев, но моето родно място е село Гърмен – малко селце в Югозападна България, което никога не би предизвикало интерес, ако наблизо не се намираха топли минерални извори, стар римски град Никополис ад Нестум и един вековен чинар.

Искам да ви разкажа за това дърво, защото то предизвиква интерес не само с атрактивния си вид, но и с многовековната си история. Намира се вдясно от пътя Гоце Делчев–Марчево, в Гоцеделчевската котловина на 0,5 км от центъра на село Гърмен. Дървото е представител на реликтния вид източен чинар (platanus orientalis), който през терциер е образувал гъсти гори в долината на река Места. Днес то е остатък от палеогеографията на района, впечатляващо с огромния си ствол. Висок е 24 м, обиколката му е 10,46 м. На възраст е над 600 години и през 1961 г. е обявен за защитен заради своята възраст, размери и красота. За мен това дърво заслужава да носи името „Дърво с корен”.

През своята многовековна история, чинарът е видял много човешки радости и скърби. Под неговата дебела сянка са се правели сватби и кръщенета, виели се хора, на които баби и дядовци оглеждали своите бъдещи зетьове и снахи. До късна вечер се носела весела детска глъч на безгрижно играещите в голямата хралупа деца.

Тази хралупа също има история, която съм чувала от баба ми. Някога през селото минавал керван с еничари, които карали малки деца, насила откъснати от домовете им. Ожаднели, те спирали да починат под дебелата сянка на дървото и да пият студена вода. Но на кладенеца видели табела, на която някакъв смелчага написал, че водата е отровена. Ядосали се еничарите и подпалили дървото, преди да си тръгнат. След тях се разнесъл вик „Чинарът гори”. Ехото нахлуло през вратите и прозорците и събудило всички хора. Те грабнали лейки, кофи и менци и се спуснали да гасят огъня. Успели да спасят дървото, но му останала огромна рана, която не могла никога да зарасне.

„Изгорелият дънер на дървото’’

И днес то извисява гордо снагата си и когато се извие буря и от небето се изсипят огнени стрели, то разтваря обятията си и поема целия небесен товар.

Пролет щом щъркелите и другите прелетни птици долетят от юг, кацат по клоните и чинарът се превръща в огромна трибуна, откъдето пее хиляден птичи хор.

През лятото на пейките край дървото се събират пенсионери, които обсъждат актуалните житейски теми, майки с палави деца, влюбени двойки и ято птици.

Всяка сутрин, когато отивам на училище, чинарът сякаш ми маха за довиждане с огромните си разперени като ръце клони, а следобед се радва, че ме вижда отново и ме поздравява.

Много често посядам на пейките в подножието и се заслушвам в шумоленето на листата. Те сякаш ми нашепват думи, предсказващи бъдещето „Хей дете, аз съм кръстопътя на времето и виждам светло бъдеще – радости, сполуки, сбъднати мечти, деца, чието безгрижно детство ще мине под моята сянка’’. Тези негови слова ме карат да се надявам, че повече хора ще се спират под вековните му клони и ще се вслушват в посланието, което носят. Пък кой знае, може би вслушвайки се в тези негови думи, хората ще усетят цялата сила, която носи това дърво и ще започнат повече да ценят природата.

Пътнико, ако пътят ти те отведе по моя роден край, спри се под чинара – поеми от упойващия дъх на чинаревият прахан и почувствай природата ни!

Победителите в категориите „Млад природолюбител“ и „Дърво в опасност“ бяха избрани от журито на „Дърво с корен“ 2010 и това са:

МЛАД ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ

Клуб „Бъдеще за Земята“ към ОУ „Пенчо Славейков“
гр. Димитровград

 

1copy

Местоположение: парка до ОУ „Пенчо Славейков“, гр. Димитровград

Възраст: 60 години

Номинирал: Клуб „Бъдеще за Земята” към ОУ „Пенчо Славейков”, гр. Димитровград

Дървото с корен е като род с история, с традиции, със спомени. За едно такова дърво ще ви разкажем. Дърво, което няма вековна история, но е оставило емоционален отпечатък в съзнанието на много жители от обявения през май тази година за „най-зелен” град – Димитровград.

От няколко години в училището ни работи клуб на природолюбителите – „Бъдеще за Земята”. С невероятен ентусиазъм обиколихме градските паркове (а те не са малко), за да издирим най-старите дървета на територията на сравнително младия ни град. Оказаха се доста и все красиви, но нас ни привличаше един бадем, който расте съвсем наблизо – в градинката до нашето училище – „Пенчо Славейков”.

Любимецът ни има внушителна за плодно дърво обиколка на ствола – 250 см и се издига на приблизително 8 метра, което ни дава основание да мислим, че възрастта му е не по-малка от 60 години.

Нямаше как да остане незабелязан, нали?! А и всички го помним от малки, защото около красивото дърво е обособена детска площадка с много люлки, които се огласят от звънките смехове на играещите там деца.

Как да го забравим, когато пак той ни посрещна в първия ни учебен ден и спрели за миг под прохладната му сянка, листата му сякаш ни шепнеха: „На добър път”!

Така се занизаха за нас година след година в училището, а той все стоеше и сякаш се радваше на успехите ни, споделяше тревогите ни, когато се събирахме под короната му и отваряхме тетрадките и учебниците, за да си напишем домашните за следващия ден или просто да споделим преживяното.

Често се питаме кой ли е бил трудолюбивият стопанин, засадил това прекрасно дърво тук? Но има ли значение…? По-важно е, че то е тук до днес и може би пази много спомени – за онзи голям двор, където е пораснало, за промените, които са настъпили и сега е част от едно прекрасно зелено кътче, където си почиват възрастните и играят децата, за нежните слова на влюбените, които се приютяват на пейките до него в летните вечери…

Няма как да разкажем легенди за нашето любимо дърво, защото навярно никой не е заровил в корените му огромно съкровище, но и защо ли да го търсим там, когато ние го откриваме в прелестта му през цялата година!

Още щом духне Южняка и прогони ледените дни, пъпчиците по клоните на нашето дърво набъбват като мънички перлички и само чакат първите слънчеви ласки, за да превърнат короната му в изумителен розов облак от малки ароматни цветчета. Няма по-красива гледка!

После, в топлите летни дни, нашият осемметров приятел ни прегръща в прохладата на сянката си и мълчаливо слуша шегите и закачките ни.

Дойде ли есента, се окичва със златни листенца, които политат като малки пеперуди при първия полъх на вятъра. И тогава ни става някак тъжно за него, защото оголелите му клони изглеждат много самотни на фона на натежалото от студ сиво зимно небе. Но ние не го забравяме и тайничко надничаме през прозорците, когато дойде февруари, за да не пропуснем мига на неговото пробуждане и неповторимата гледка на пролетната му премяна.

След всичко, което споделихме за нашето любимо дърво, навярно е разбираемо спонтанното ни решение да го осиновим в чест на стогодишния юбилей на училището ни през април 2010 година. Поддържаме го – почистваме листата под него, варосваме го. Поставихме красива ограда около дървото, за да го предпазим от наранявания и злонамерени посегателства. Изработихме табела, на която е посочена обиколката на ствола му, за да е известно на всеки, който се спре под сянката му, че това не е обикновено дърво.

Това е дърво, което е радост и гордост за нас – неговите малки осиновители и богатство за всички жители на града ни, които са съпричастни с идеята да съхраним зеленото съкровище на Димитровград.

ДЪРВО В ОПАСНОСТ

Дъб, с. Аврен, обл. Варна

3 copy 2

Местоположение: м-т Картала, с. Арвен, обл. Варна

Възраст:

Номинирал: Петър Димитров, с. Аврен

За конкурса „ДЪРВО С КОРЕН“ 2010

На най – високата част на Авренското плато (Момино плато) се намира с. Аврен, обл. Варненска. На югозапад от него в по–ниската част на платото се намира местността”Картала”. Равнина като тепсия, от 2 500дка, от които обработваемата площ е 90%. Почвата там е плодородна и богата.

Като забележителност на тази равна местност е вековното самотно дърво, стърчащо в средата. Тази местност се огражда от два дола, по които текат малки ручейчeта, обрасли с върби, осени и дива круша.

По дървесен вид това дърво е Черен дъб, с почти дълбоко нарязани листа, на цвят тъмно зелени.

Проявих инициатива на 11 април 2008 г. и с помощта на полковник Драган Вълков направихме замервания със земемерен уред и установихме размерите на дървото, които са следните:

а/ обиколката на дънера при основата е 5,80м. Или среден диаметър 1,80м.;

б/ височина 18,80метра;

в/ короната е силно разклонена с мощни клони, разперени до 15 метра.

Ползвайки размерите на най-стария дъб в България, който е на възраст 1 660 год. и размери: дебелина (обиколка) – 7м. и височина 20 метра, намерих средно годишното нарастване на дебелината и височината на този дъб. Ползвайки тези коефициенти получаваме, че дъбът в местността „Картала” е приблизително на 1400~1450 години. Спокойно можем да приемем, че дървото е 14 вековно и затова се носят някой легенди, за които искам да разкажа.

С огромна тревога и мъка ще споделя, че усилията ми това дърво да го регистрираме като защитен природен обект са неуспешни до сега. Не искам да отмина и факта, че през последните 15- 20 години на дървото се посегна да бъде запалено от недобросъвестни пастири и работници на полето. Нанесената му рана от огъня след време ще окаже своето пагубно действие.

Живея с надеждата, че ще бъде намерен начин дървото да бъде защитено.

Чинарът в парк „Бедечка“, гр. Стара Загора

100_4615 copy 2

Местоположение: парк Бедечка, гр. Стара Загора

Възраст: 680 години

Номинирал: 3-4 клас на 10-то ОУ „св. Св. Кирил и Методий“, гр. Стара Загора

Старият чинар

Древно предание гласи, че когато се роди дете, трябва да се засади дърво, за да може детето с дървото да расте – да знае и тачи своя български корен, да черпи под короната му сила и мощ.

Така, преди 680 години, в град Стара Загора израства чинар. Като природна забележителност той е обявен със заповед № 995 от 20.IV.1960 г. на Главно управление на горите град София на основание чл. 16 от 165-то Постановление на Министерския съвет от 05.VIII.1958 г. и е в държавния регистър под № 385.

Местонахождението му е в местността „Бедечия“ – сега парк „Бедечка“, отстоящ на 0,5 км от главния път Стара Загора – Казанлък. Самият парк заема площ от 1 060 дка и е залесен през 1958 г. На метри от чинара протича река Бедечка, дълга 34 км, която е ляв приток на река Съзлийка. Обявен е за защитен обект, като чинар самотник с историческо значение.

Като дървесен широколистен вид представлява източен чинар Платанус ориенталис, с диаметър в основата 3,5 м и обиколка 11 м, а височината му е 17 м. Чрез свредел на Преслер са извършени изчисления върху годишните му пръстени. Има мощно развита корона и светло-зелена кора на стъблото и скелетните клони. Листата са едри, длановидни и разположени на дълги дръжки. Има уникално красиви десет скелетни клона, повити като орнаменти. Два от тях са подпрени с метални конструкции, за да не се счупят от тежестта си, а един клон е поразен от мълния.

Прояждането на стъблото през годините и огромната хралупа в чинара застрашават целостта на дървото. Това принуждава група ландшафтни архитекти през 80-те години на миналия век да предприемат мерки за неговото оздравяване. Направена е армировка с железни пръчки и облицовъчна замазка с цимент. Запълването е със специални смески.

Въпреки, че в момента в Стара Загора тече реконструкция на старите дървета, около достолепния чинар царува нехайство. Липсват всякакви указателни табели за местонахождението му и такива с неговите данни. Открадната е пояснително–забранителната табела, както и медните покривни ламарини с които бе изолиран достъпът на валежи в корубата на ствола. Само спомен е солидната ограда и брезовото мостче над вадата.

Сега състоянието на Стария чинар е повече от зловещо. Трагично е и говори за безстопанственост и безхаберие. Дървото е уникална забележителност и са необходими средства за неговото ново укрепване. Застанете ли под величествената му корона, листата нашепват и зов за помощ, и тайни от миналото. Стига да искате да ги чуете…

Турски бей имал сараи на това място. След дълго пътуване донесъл на любимата си жена от Анадола малко дръвче и го засадил в средата на градината си. То трябвало да бъде пазител на конака му, да привлича като магнит мълниите върху себе си и да опазва живота на хората там.

Величествено и гордо устоявало на природните стихии и било ням свидетел на неволите и бедите на поробения ни народ. Оцеляло по време на петте опожарявания на града ни и дочакало неговото Освобождение. Тъй като е в близост до Чадър могила, чинарът е съвременник и на епичните боеве, станали край града ни. Наблизо са били позициите и на руските воини, сражавали се край Стара Загора.

При отстъплението на турската войска напуснал и беят, но преди това заровил в близост до чинара казан с 300 кг злато.

Минавали години. Освобождението останало в миналото…

Възрастен старозагорец имал градина (бахча) на юг от вековното дърво и знаел турски език. Един ден видял до дървото двама турци и подслушал техния разговор. От специална металическа кутийка с капак единият извадил карта. Тя била начертана върху кожа с обозначен Стария чинар и два знака в различни посоки. Там те търсили съкровището, закопано още от времето, когато Стара Загора се е наричала Ески–Загра.

През турско време Старият чинар също е бил забележителен природен обект, за да е отбелязан като знак–ориентир, а самата скица била предавана от баща на син през няколко турски поколения.

През 1943 г. иманяри разкопали целия терен около дървото, без да намерят нищо. Изплашил ги смок, дълъг 5 м и дебел 20 см, който живеел в хралупата и корена на чинара.

Сега в близост до чинара има други негови пазители: на юг – млад чинар, на запад – красив голям орех, на север – стар кестен, а от изток изгрява слънцето. Там се намира и пътеката , по която ние, учениците от III и IV клас при Х–то основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, с г-жа Веселина Симанова и г-жа Иванка Гешева стигнахме до него. Някои от нас са с трудни съдби (също като тази на дървото) и живеем в два дома – дом „Мария Терезия” и дом „Теофано Попова”. Други имаме родители, но всички ние живеем задружно и в сговор. Не се делим на етноси: български, ромски и „домски”. Целта ни е обща – да опазим дървото, за да може птици да гнездят в клоните му и да отглеждат с любов децата си.

Нашият чинар е едно от най-старите дървета в България и заслужава да бъде опазен. Напълно възможно е да стане и туристическа атракция. Площта около него ние изчистихме от натрупаните боклуци, но ако теренът се облагороди и се отвори пространство, тук ще има много посетители и ценители на редките растителни видове. Самотникът чинар ще е основен акцент в парк „Бедечка”, който ще се почисти, обнови и съхрани. А от изток, освен слънцето, ще идваме при него ние, децата, а след нас и нашите деца.

Помогнете ни да го опазим!

Дайте шанс на нашия Самотник!

Журито на конкурса реши да даде и една специална награда:

ДЪРВО С БЪДЕЩЕ

Габър, гр. Плевен

Share on Google+0Share on Facebook0Tweet about this on TwitterEmail this to someone