След едномесечното гласуване, за Дърво с корен на 2013 година беше избран вековният бряст гр. Сливен, номиниран от Община Сливен. В онлайн вота се включиха близо 8 500 души, като 6 097 от тях дадоха гласа си за Сливенския бряст.

ДЪРВО С КОРЕН 2013

Вековен бряст, гр. Сливен

Vekovno durvo_small

Местоположение: гр. Сливен

Възраст: 1 100 години

Вид: Бряст

Номинирал: Община Сливен

Vekovno durvo obikolka5.65m istorichesko durvo_star_brqst

Старият бряст от гр. Сливен

В центъра на град Сливен се намира старо дърво, станало една от неговите забележителности. Това е Старият бряст – многовековен ням свидетел на бурната и героична история на града. Едва ли има сливенец или човек от сливенско, който като чуе името „Старият бряст“, да не знае какво означава – то е изключително значим символ в съзнанието на сливенци и своеобразен код за селищна идентичност.

Известно е, че Сливен води началото си от селището, намиращо се в района на по-сетнешния квартал Ново село. През средновековието районът на сегашната централна и западна част не е бил заселен. Той е бил обрасъл с вековна гора. Единствен остатък от нея е Старият бряст. И преди, и сега той изпълнява центроорганизиращи функции в социо-културното пространство на града. Това се проявява много ярко във фолклорната история и особено в преданията, в които Старият бряст е своеобразен стожер на етническо самосъзнание.

Едно от преданията се отнася за реална историческа личност с емблематичен статус за гр. Сливен – Злати Кокрачоолу – един от най-известните хайдути и хайдушки водачи тук. Измежду всичките предания за него изпъква това за гибелта му. Акцентът в него е вярването, че той е неуловим, неуязвим и че има криле по мишниците. Затова, когато е убит, турците насичат тялото му, за да ги търсят. И тъй като не откриват крилете, изваждат сърцето му. След това му отрязват главата и я набиват на кол пред конака в Сливен. От този момент започва да съхне единият от клоните на Стария бряст.

Силата на неговата значимост се проявява непрекъснато във времето, във всяка конкретна обществено-историческа ситуация и до днес. При Стария бряст е измервана някога надморската височина на Сливен; край него са преминавали всички демонстрации и манифестации някога; край него са изложени телата на убитите по време на четническото движение през 1925 г.; до него е издигната през септември 1944 г. тържествена арка за посрещане на съветската армия. Днес повечето сливенци уговарят важните си срещи при Стария бряст. Той е най-важният и категоричен ориентир в пространството, когато трябва да се упъти чужденецът-другоселец; там, под неговата корона, се инициират най-важните акции в съвременния обществено-политически живот.

В своеобразен ритуал се е превърнало откъсването и вземането със себе си на листо от Стария бряст за спомен от сливенци, живеещи в други градове и селища, което показва силата на наследената представа за това вековно дърво като много важен символ, стоящ високо в ценностната скала обществото. Вероятно това задължава, а и непрекъснато се извършва обгрижване от страна на местните власти относно състоянието му.

Старият бряст стои гордо и достолепно в центъра на Сливен около хиляда години, надживял царства и империи и не един местен велможа. И може би тук е мястото да припомня мисълта на великия в мъдростта си сливенски възрожденски мъж, който обиколил Европа, ще я изрече от висотата на категоричното си българско самосъзнание: „Не е в наша полза да се стараем да въвеждаме в родината си преждевременно западните идеи, които са пакостни за нея. Нека останем верни на вярата, на езика, на народността, на обичаите и богослужението си и да избягваме всеки, който мисли по друг начин. Както в миналото чрез тяхното спазване народът ни запази своята цялост, нека настояваме за тяхното запазване и занапред и да изоставим европейщината за европейците и за маймунски подражателните народи.“

Коментарът е излишен относно актуалността и днес на подобна позиция, въпреки крайната категоричност, потребна във времето на българското възраждане и разминаваща се с идеите на настъпващата глобализация в последно време. Едва ли е необходимо да уточнявам, че глобализация не означава обезличаване на народностната идентичност – тази, в която традиционните символи са носител на ценностната система. И ние сме длъжни да разчитаме знаците на времето в тях, да осмисляме висотата на тяхната непреходност в контекста на деня, в който живеем и да препредаваме посланията им към поколенията. А това означава да се опитаме чрез наследените от предците ни знания да се стремим да съхраним смисъла на тези символи.

И днес, независимо от недотам стойностните пространствени решения, Старият бряст продължава да организира пространството на Сливен със съхранен статут на висок символ. Той е един от елементите в герба на града и ще продължава да бъде маркер на времето и за идните поколения.

 

(номинацията е публикувана с известни съкращения)

В новата категория на конкурса „Вековните дървета говорят“, победителят беше избран чрез онлайн гласуване между трима финалисти. От 450 души, дали своя вот, с гласовете на 281 за победител в категорията беше избран:

ВЕКОВНИТЕ ДЪРВЕТА ГОВОРЯТ

Дъбът на безеншек, гр. София

SONY DSC

 

Местоположение: гр. София

Възраст: 134 години

Вид: Дъб

Номинирал: Цветомира Димитрова, гр. София

Dab_Bezen6ek-1 SONY DSC Dab-Bezen6ek-2

Дъбът на Антон Безеншек

Недалеч от Славейковите дъбове, в кв. Лозенец в София, е мястото, свързано с дъба, засаден от Антон Безеншек (между ул. „Милевска планина“ и „Цветна градина“), който има значителен принос в литературната история на България. По произход Безеншек е словенец – езиковед, специалист по стенография, публицист и учител, който живее дълги години в България и активно се включва в обществения живот на страната след Освобождението. Основният му принос, с който е известен, е това, че е приспособил стенографската система на Габелсбергер към южнославянските езици и в частност – българския. Важно е да се знае, че той е и сред учредителите на читалище „Славянска беседа“, заедно с други значими фигури, допринесли за развитието на следосвобожденска София, сред които са Константин Иречек, братята Прошек, Марин Дринов.

Антон Безеншек засажда дървото през 1879 г. И като начин да запазят паметта за личността и приноса му, и до днес, стенографите в България се събират ежегодно при Дъба на Безеншек, за да отбележат годишнина от рождението му. През 2007 г. сдружението на стенографите, заедно с г-жа Диноева-Безеншек (съпруга на внука на Безеншек), поставят паметна плоча до дървото.

 

Победителите в категориите „Млад природолюбител“ и „Дърво с бъдеще“ бяха избрани от журито на „Дърво с корен 2013“ и това са:

МЛАД ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ

Мартин Байчев, гр. Горна Оряховица

Dyrvetata

 

Местоположение: с. Плаково, обл. Велико Търново

Възраст: 2+ г.

Вид: Бор, дъб, плодни дръвчета

Номинирал: Мартин Байчев, гр. Горна Оряховица

Dyrvetata Photo-0236 Photo-0240 Photo-0249 Photo-0255

Мартин Байчев полага грижи за голяма група дървета разположени в близост до с.Плаково, намиращо се на около 18км. югоизточно от В. Търново. Въпреки, че сам е посадил само 6 борчета от общо около 50 различни вида широколистни и иглолистни дървета, благодарение на неговите усилия някои от тях са се превърнали от хилави храсти в красиви млади фиданки, а други вече дори плододават.

ДЪРВО С БЪДЕЩЕ

Попската круша, която ражда червенаци

IMG_0099[1]

Местоположение: с. Николчовци, обл. Габрово

Възраст: неизвестна

Вид: Круша

Номинирал: Маргарита Стоянова, с. Гарван, обл. Габрово

IMG_0099[1] IMG_0097[1]

Попската круша, която ражда червенаци

Това крушово дърво е толкова старо, че никой от възрастните жители на село Николчовци не си спомня кога се е появило в една от бахчиите, точно в средата на селото. Малцина си спомнят имената на бившите собственици, отишли си от този свят преди години. Старата балканджийска къща на два ката с чардак на изток и плевнята дълго останали затворени. Докато не се появила сегашната собственичка Мария.

В нейния двор, току до оградата на къщата, все още дава плодове стара круша с два отделни ствола, на които се раждат два различни сорта плодове – червени, твърди и малко стипчиви круши, наричани в този край „червенаци” и популярните попски круши. Първо узрява червенакът. Той расте на единия ствол на дървото, който гледа на изток. Ако презрее, плодът му става кафеникав и мек, но малко преди това, докато още е твърд, освен кората му, червенее и средата му. Никой друг сорт круша по тези места няма такъв примамлив вид и вкус.

Този сорт е започнал да изчезва преди повече от 50 години. Цяло чудо е, че предвидлив човек е присадил калем от „червенак” на попската круша – тази, която е спуснала клони над оградата на Мария. Доброволците от читалище „Христо Ботев 2008” в с. Гарван, кметство Гергини, които работят по проекта ”неЗабравено имане”, с помощта на местните хора, откриха дървото и още тази есен, най-късно напролет, калеми от стария „червенак” ще бъдат присадени върху млади фиданки.

Share on Google+0Share on Facebook0Tweet about this on TwitterEmail this to someone