Вид: Дъб

Възраст: 800 г.

Местоположение: с. Еловица, общ. Трън

Номиниращ: Людмила Гюрова, гр. Трън



Етимологията на името на село Еловица е следната: идва от названието на дървото елша. Елшите са много често срещан дървесен вид и опасват коритото на Eловишката река през голяма част от дължината й. Селото си има и пещера, с дължина 224 м.

Едно време из село Еловица по тъмно се показвали гяволетини, като най-често се виждали в местностите Дуб, Ославеница, Ровине и Дреновица. По Еньовден, в потайна доба, местните гяволетини се събличали голи и тръгвали из чуждите жита, овесени и ечемичени ниви, както и из високопланинските ниви, засадени с просо, търкаляли се из тях, откъсвали набъбналите класове и ги отнасяли, като ги хвърляли в своята нива. Докато крадяли чуждия берекет и обричали нивата на съседа на безплодие, нареждали страшни заклинания.

Край селото има Гяволски ровини или казано иначе – дяволски дупки. И сега ги има, но селото посадило над тях борова гора. Преди, като минавали хората край тия ровини, дяволите така ги зашеметявали, че селяните се озовавали точно на ръба на скалата и заспивали. Като се събудели, виждали че са наполовина върху земята, наполовина висят във въздуха и – аха да се търкулнат в дълбокия ров. Сега гяволетините били виждани най-често около дъба в местността Ославеница и около крушата в местността Гроталкя.

Дъбът в Ославеница се смята за многовековен (над 800-годишен), но поради лошата почва, върху която е израснал, не е с внушителни размери. Тъй като расте на голо върху камънака, често е удрян от гръмотевици, но е устоял и на тях. Под него от желъдите му са пораснали фиданки и така дъбът се радва на многобройна челяд. В непосредствена близост до местността Ославеница се намира късноантична крепост на вр. Дреновица, на 0,82 км западно по права линия от центъра на село Еловица. Площта й е около 3 дка. В миналото са били запазени части от стените над земята, които са били изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан. Крепостта е била свързана с добива на метал. Намира се в една крепостна система с околните крепости.

В миналото под дъба в местността Ославеница се събирали овчарчета и ядели своя хляб от просо като си разказвали легендите за гяволетините. Овцете пладнували на обяд под короната на дървото, като преживяли сладко-сладко поетата храна, а децата се забавлявали с местния фолклор за гяволетините. А после тези деца, вече като големи, станали хора на словото и професиите им били свързани с тези умения, които добили благодарение на историите за гяволетините, препредавани стотици години от уста на уста от възрастните към по-младите. Историите, бидейки преразказвани, постоянно се обогатявали от въображението на новите разказвачи, като толкова се размножили, че казват, ако се опишат, могат да се съберат поне в 22 тома, както творчеството на Дядо Вазов.