Вид: Гигантска секвоя

Възраст: 130 г.

Местоположение: с. Богослов, общ. Кюстендил

Номиниращ: ТД "Осогово", гр. Кюстендил и Живко Константинов, гр. София



За секвоите от с. Богослов, общ. Кюстендил получихме две номинации в тазгодишния конкурс „Дърво с корен“. Едната, която ви представяме по-долу, идва от Туристическо дружество „Осогово“. Втората пристигна под формата на репортаж на журналиста Живко Константинов от „Нова телевизия“. Нея може да видите тук:

Номинация от Живко Константинов

 

Номинация на ТД „Осогово“

Прегърни най-величествения жив организъм на планетата и се зареди с енергия!

Казват, че като прегърнеш дърво, се зареждаш с енергия. Можеш да прегърнеш следващото дърво, което ти се изпречи на пътя. Или да си избереш някое наистина специално. Чудесна възможност това да се направи е горичката с гигантски секвои край село Богослов, само на 6 км от град Кюстендил.

Ние, любителите на природата от туристическо дружество „Осогово“, гр. Кюстендил, ще ви заведем на това специално място. Три от секвоите са на повече от 130 г., а височината им е над 30 м. Обиколката на ствола на най-голямото е 9 м, другото е 8,20 м, а средното, което е притиснато от двамата си братя, е 3,90 м. Общата им обиколка е 21,10 м. Около тях са се размножили още 100 по-млади секвои. Те са обявени за природна забележителност през 1989 г. Това е единствената в България гора от секвои и се предполага, че трите вековни дървета са най-старите и най-високите от вида в България! Уникалното и неповторимо е, че само тези секвои могат да се размножават. Семената са жизнеспособни и от тях се получават нови фиданки.

В България секвоята е внесена през 1890 г. Трите секвои в местността Ючбунар до село Богослов, са засадени от лесовъда Йордан Митрев, след като негов приятел моряк ги донесъл от Северна Америка. В близост до тази горичка има два паметника. Единият е на Йордан Митрев – залесителят на секвоите и на Хисарлъка. Другият е на туристите от гр. Кюстендил.

През 1914 г. 20 души – ученици от Кюстендилската мъжка гимназия, в една беседка на градската градина основават младежко туристическо дружество „Руен”, с председател Кирил Цонев. На 2 април 1914 г. е направен първият организиран поход до местността Ючбунар. Всяка година на тази дата ние, любителите на планината, с песни, стихове и приветствия отбелязваме своя празник. Задължително се отбиваме и до любимите ни секвои.

Дърветата са изключително интересни и атрактивни. Посетители от цялата ни страна идват да ги видят отблизо, да се докоснат и да се снимат с тях. Секвоите съществуват още от времето на динозаврите и на практика са вечни, като дори могат да се самолекуват. Изкопаемите образци говорят за това, че гигантските дървета са съществували още през юрския период. Известен факт е, че секвоята е най-големият растителен вид на планетата и в световен мащаб е застрашен вид. Нарича се още калифорнийски бор, а нейната родина е планината Сиера Невада в щата Калифорния, Северна Америка. Названието на дървото е свързано с името на индианския вожд Секвоя от племето чероки, създател на червенокожата азбука.

Преди около 20 млн. години гигантските секвои изчезват от Европа. И въпреки че според учени дървото не вирее в Азия, Африка и Европа, у нас единични екземпляри има на доста места.

Отделни дървета от вида са засадени на различни места, предимно в Южна България, от началото на XX в. – в района на София (Борисова градина, Бояна, с. Герман, Княжево, Владая, Банкя, Враня), Своге, Берковица, Пирдоп, Костенец, Кричим, Стара Загора. Секвоя гигантея расте в двора на Боянската църква, където през 1907 г. е засадена лично от цар Фердинанд.

Наблюдавали сме хора, които за първи път идват при секвоите на Ючбунар. Виждайки ги, всеки затаява дъх. Вкусили от енергията на секвоите, докоснати от тяхната магия, те не могат да се откъснат дълго от тях и си обещават: „Ще дойдем отново и отново тук!”.

 

Share on Google+0Share on Facebook648Tweet about this on TwitterEmail this to someone