Вид: полски ясен (Fraxinus angustifolia)

Възраст: около 250 г.

Местоположение: Изворът на Белоногата, гр. Харманли

Номиниращ: Светлана Ангелова



Поредната номинация в конкурса “Дърво с корен” представя художествено историята на дървото, което е Пазителят на Извора на Белоногата, и пътят, който е изминат до попадането му под защитата на закона.

През 2023 г. ще се навършат 150 години от първото публикуване на поемата „Изворът на Белоногата“ от П.Р. Славейков в сп. „Читалище“. Именно под клоните на вековния полски ясен Славейков е чул преданието за Гергана от харманлийския учител и възрожденец Дялко Милковски, както художествено пресъздадох в историята.

Десетилетен документен проблем, свързан със собствеността на „Извора на Белоногата“, доведе до там, че великолепният вековен полски ясен, натоварен с много символика и исторически свързан с написването на известната поема от П.Р. Славейков, не съществуваше в правния мир. Дълго време той не можеше да бъде вписан в регистрите на защитените вековни дървета поради неизясненото управление на обекта. Радвам се, че в навечерието на 150-ата годишнина от първото публикуване на поемата, това прекрасно дърво вече е защитено и документният проблем е в миналото.

Със Заповед на министъра на околната среда и водите от 11 юли 2022 г. дървото е вписано в Регистъра на вековните дървета в България.

С решение на Министерски съвет на 5 октомври 2022 г. обектът „Изворът на Белоногата“ е даден за стопанисване на Община Харманли. Това ще доведе до възможност за реставрационни дейности и благоустрояване, които се надяваме общинската администрация да извърши.

Ето и художествено представената история на дървото – Пазителят на Извора на Белоногата:

Бях вече столетник, когато ги видях да идват към извора. Вървяха улисани в блага приказка, по-младият току припряно ръкомахаше, а другият – на средна възраст, с достолепна осанка – държеше в ръката си тефтер и калем. Знаех кой е младокът – учителят Дялко Милковски, не за пръв път идваше тук.

Дойдоха и седнаха в беседката. Тогава чух ясно за какво говорят – за старото предание за Гергана и Никола. Милковски разказваше, а другият – Петко Славейков го нарече – някак се бе умълчал. Знаех това предание, от старите жители на Бисерча го знаех. Казваха, че е истина. Бях млад, когато го чух за пръв път и когато последните хора от село Бисерча идваха с менците на извора, преди да се преселят в града в края на 18 век. Тежко им беше – плячкосваха ги, тормозеха ги, сами край пътя не им бе лесно. Подириха сигурност в Харманлий и селото си отиде.
Ех, каква хубавица е била тази Гергана! Пък блага, пък работна, пък примерно чедо и достойна българка! Така говореха хората за нея, не скъпяха хубави приказки и за Никола, нейното либе. И за везира продумваха, Сиавюш паша, който в 1585 година направил чешмата, Гърбавия мост, керван сарая в Харманли и който се смаял от българката хубост и добродетел. Шептяха, че Гергана била вградена – да е здрава чешмата, други викаха, че си е отишла млада от люта болест…

Милковски и Славейков стояха онзи ден до късно. Античната чешма шумеше до тях. Сякаш сама им говореше, че „благодарение на водата всяко нещо е живо“. Когато мъжете станаха да си вървят, един последен лъч мина през клоните ми ми и падна върху тефтера на Славейков. А там пишеше:
„Помежду Ибипча и Харманлий на пътя има една чешма, която се казва Ак-балдър чешмеси, за нея живее в народът следующето предание…“

След някой и друг месец разбрах, че преданието за Гергана и Никола живее нов живот благодарение на достолепния мъж, Петко Славейков. Хората ми казаха. Години наред идваха тук. Идваха млади и стари, наливаха вода, говореха, спомняха. После човешкият поток замря… Може би такова е било времето. Но напоследък пак виждам детски усмивки на извора, ехти глъч, момчета и момичета пеят, рисуват, казват стихове. Има живот край извора. А и аз не съм стар, само на 250 години съм. Полски ясен ми казват. Още много живот ще посрещна и ще дам живителна сянка на добрите люде. Още трябвам и на моето момиче – чешмата. А и на хората.

Аз съм Пазителят на Извора на Белоногата.

СНИМКИ: Светлана Ангелова

 4,225 посещения