Вид: Чинар (Platinus occidentalis)

Възраст: 1051 г.

Местоположение: гр. Варна, кв. “Аспарухово“

Номиниращ: Мария Стефанова



Чинарът е дърво, което съпътства живота на българите от векове. Легенди разказват за традицията за засаждане на чинари от аспаруховите воини в завоюваните територии.

В своята книга „Тайният код на българските дюлгери“ Ивелин Любенов споделя, че „в българските възрожденски селища центърът е мегдан (площад) с извор/чешма и почти винаги с вековно дърво (чинар), а впоследствие и с християнски храм“.

В близост до Аспаруховия вал, издигнат за защита на ниския бряг от морски нашествия, вече повече от 1000 години един чинар споделя живота на българите.

Хилядолетникът съществува още от Първото българско царство и е най-старото дърво във Варненска област.

Дървото направило впечатление и на чешките археолози – братя Шкорпил, които в свои записки, поместени в Известия на Варненското археологическо дружество от 1921 г. отбелязват:

“Близо до Аспаруховия насип край тъкачната фабрика “Прогрес“ се намира един чинар, до чешмата, наречена “Чинар чешма“. Дървото вътре е кухо (Според някои сведения светкавица обгорила корубата на чинара.): в празнината му могат да се поставят няколко души. Дървото е полуизгоряло, но при все това вирее още. Запазила се е от него половината коруба: тя мери околовръст 3,70 м, диаметърът ѝ е 1,53 м, а дебелината 0,44 м…“.

През годините са полагани грижи за дървото – за да не изсъхне, корубата му е била почистена и циментирана. Така са намалени гнилостните процеси и удължен животът на хилядолетното дърво. За лечебните му свойства се носят легенди – лекува всякакво неразположение, стига човек да седне за известно време до него, плътно опрял гръб в дънера…

Със Заповед № 314/4.03.1969г. дървото е вписано в Регистър на защитените видове за Варненска област с местонахождение – гр. Варна, в двора на текстилната фабрика, кв. Аспарухово. В регистъра на вековните дървета от 2006 г. е вписано с възраст 1000 г.; височина 15 м и обиколка 7,7 м.

До закриването на текстилната фабрика хилядолетникът е приютявал под дебелата си сянка работещите по време на почивките. От онези години около ствола са останали металната ограда и пейки с масички. През 2020 г. оградата е подновена.

Изумително е, че въпреки обгорената коруба, всяка пролет хилядолетникът разлиства прекрасна корона – знак за дълбоки и здрави корени, идващи от началото на българската държава. Това привлича все повече варненци да го посещават и да се докосват до неизчерпаемата му енергия.

СНИМКИ: Мария СтефановаЧинар, гр. Варна

 11,697 посещения