Дъбът до църквата „Св. Богородица“ в с. Насалевци, общ. Трън стана „Дърво с корен 2016“. В гласуването за десетте финалиста участваха повече от 2200 души, като с гласовете на 715 от тях беше избран победителят.

ДЪРВО С КОРЕН 2016

Дъбът от с. Насалевци, общ. Трън

img_03581-copy

Местоположение: до църква „Св. Богородица“, с. Насалевци, общ. Трън

Възраст: над 500 г.

Вид: Дъб

Номинирал: Пенко Янков, с. Варвара, общ. Септември

История на дървото:

В село Насалевци има черква – „Св. Богородица“. Мястото е много българско, много изконно и величествено. До самия черковен двор растат два многовековни дъба, които са обявени за забележителност и са гордост на селото. Обиколката на дънерите им е над 5 м и се смята, че са на повече от 500 г.

В категория „Вековните дървета говорят“ победителят беше избран измежду три финалиста чрез онлайн гласуване, в което бяха подадени общо 255 гласа. За първенец в тази категория, с подкрепата на 115 гласа, беше излъчен:

ВЕКОВНИТЕ ДЪРВЕТА ГОВОРЯТ 2016

Благунът в с. Правешка Лакавица

Местоположение: махала Церица в с. Правешка Лакавица, общ. Правец

Възраст: около 1000 г.

Вид: Благун

Номинирал: Андрей Мицулов, с. Правешка Лакавица

 

 

 

 

 

 

 

История на дървото:

Дъбът се намира в отдалечената на 3,5 км махала Церица на село Правешка Лакавица. Махалата е разположена в една от живописните дипли на ботевградския Предбалкан с приказно езотерично въздействие. Огромното дърво увековечава древно тракийско светилище отпреди VІ век пр. Хр. на племето трибали. За неговото съществуване свидетелстват двете тракийски могили от некропола в близката местност Предела. Тук трибалите са извършвали своите духовни ритуали и свещенодействия. Както и при повечето тракийски светилища, край корените на дървото непрекъснато извира лековито горско изворче, което дава живителна влага на местността. На същото място, след римляните, византийците приемстват духовната култура на древните траки, като продължават местните религиозни традиции, но вече в християнски дух.

След ІХ век, християнизираните българи също възприемат духовните чествания от византийците и почитат тук своя небесен покровител – светеца Свети Спас, който ги пази от болестите и природните стихии. Дъбът става ритуален символ на оброчното място за ежегодно отбелязване на празника на светеца, който се чества на четиридесетия ден след Великден. От незапомнени времена до днес под вековното дърво местните жители на махала Церица му отдават почит с жертвоприношение – заклано агне и чорба. Винаги се отслужва литургия с водосвет за здраве от местния свещеник. Обикновено на оброка под дървото се събират хора от всички родове от махалата и техни гости, понякога до 250 души. След службата, традицията повелява, за здраве, пръв да се покачи на дървото най-старият жител, полазвайки по дългия му и нисък хоризонтален клон, а след него се покатерват и всички деца.

Местната легенда разказва, че горунът е бил ням свидетел на последните дни на Второто българско царство. През лятото на 1396 г. цар Иван Шишман дава последно сражение срещу турците в близката крепост Боженишки Урвич. Местността е свързана и с последните дни на дъщерята на царя, от чието пребиваване тук идва името й според легендата: принцесата-царица и оттам – „Церица“.

Победителите в категории „Млад природолюбител“ и „Изборът на експертите“ бяха избрани от журито на „Дърво с корен 2016“ и това са:

МЛАД ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ 2016

Учениците от клуб „Приятели на книгата” към НЧ „Просвета 1898”, с. Патреш, общ. Павликени

Местоположение: в трите махали на с. Патреш, общ. Павликени

Възраст: 3 г.

Вид: Липа

Номинирал: Клуб „Приятели на книгата” към НЧ „Просвета 1898”, с. Патреш

       

 

 

 

 

 

 

История:

В клуб „Приятели на книгата” към Народно читалище „Просвета 1898” в село Патреш членуват учениците от селото. През почивни дни и ваканции той се разраства с идването на още деца от други населени места. Клубът ги привлича с разнообразните занимания, които предлага, като четене на откъси от избрани книги, рисунки на асфалт, работилнички за сръчни ръце и др.

Тази година читалището предприе смела стъпка, която получи подкрепата на фондация „TimeHeroes“, Община, Кметство, пенсионерски клуб и пчеларите от селото. На 19 март 2016 г., по случай Световния ден на гората, се организира доброволческа мисия за засаждане на дръвчета. Младите членове на клуб „Приятели на книгата” с готовност се отзоваха на инициативата и поведоха групите към полянките в трите махали на селото, където засадиха преобладаващо липи, но също и еводии и овошки – общо 43 дръвчета. Денят беше прекрасен, настроението също, а младежите пърхаха радостно като пчелички около новопосадените дръвчета.

и

ИЗБОРЪТ НА ЕКСПЕРТИТЕ 2016

Смърч в резервата „Парангалица” в Рила

Местоположение: биосферен резерват „Парангалица“, Рила

Възраст: 220 г.

Вид: Обикновен смърч

Номинирал: Николай Цветанов, катедра „Дендрология“, Лесотехнически университет – София

 

Историята на една тайнствена гора

Казват, че за да разбираш гората, трябва да живееш в нея. Само тогава и на този тя „споделя“ най-съкровените си тайни. Историята, която искам да ви разкажа, е свързана с точно такава гора, потънала в дълбок, вековен сън, съхраняваща в себе си много интересен и в своеобразни съчетания растителен свят, както и дървета-исполини, издигащи гордо снага. Досещате се, нали? Да, това е величествената гора Парангалица – един малък бисер в Рила планина. Моята работа ми позволи да се докосна до част от нейните тайни и искам да ви запозная с най-високото дърво, измервано в България. Но нека преди това ви въведа в историята на тази гора и как се е запазила непокътната, за да можем днес да я проучваме, да й се наслаждаваме, а защо не и да се гордеем, че я има.

В някогашния Горноджумайски окръг (сега Благоевградска област) султанът е раздавал земи като награда на заслужили турски военни първенци – т.нар. „вакъфи“. Резерватът „Парангалица“, в днешните му граници, е бил част от вакъфа на Гаази Мустафа паша, а по-късно става притежание на местен чорбаджия от село Годлево, Благоевградско. След 1912 г. такива имоти стават собственост на българската държава. Така разбираме, че частното владение на Парангалица е причината тази гора да се запази, без да има безразборни сечи, като трудният достъп и липсата на път също са щастливо обстоятелство спомогнало за съхраняването й.

През 1932 г., под ръководството на инж. Димитър Загоров – един изключително съвестен, честен и високообразован специалист, получил образованието си във Виена, за първи път се прави измерване на гората. Живеейки в нея почти година, заедно със своя екип, той проучва всяко кътче и остава изумен. Споделя, че тя е „рядък образец на девствена гора“, която трябва да бъде запазена за поколенията „като един съвършен обект, подобен на който мъчно може да се намери у нас другаде, за изучвания в областта на растителната екология, фитогеография, фитосоциология и флористика…“. А обикновеният смърч, „в сравнение с познатите норми в средна Европа, е достигал феноменални и непознати размери в специалната горска литература, за дадената надморска височина…“. След мотивирано писмо до Отделението за горите в Министерството на земеделието и държавните имоти, Загоров предлага обявяването на Паранагалица за резерват. Резултатът не закъснява – издадено е постановление № 8517 от 30.06.1933 г. на министерството с цел да се запазят едни от най-старите смърчови гори в Европа със средна възраст над 200 години.

А сега нека ви запозная с едни от най-впечатляващите създания в тази гора – в Парангалица най-забележителни са индивидите от обикновена ела (Abies alba Mill.) и обикновен смърч (Picea abies (L.) Karst.). Застанали сме мълчаливо пред едно от най-внушителните дървета – индивид от обикновен смърч с височина 57,8 м. На практика това дърво е почти четири метра (3,8 м) по-високо от до момента обявеното за най-високо дърво (Парангала) и също с близо два метра (1,8 м) по-високо от известното в миналото „Сухо дърво“. Диаметърът на стъблото е „само“ 112 см. Дълбокият дол, в който расте, сгушено и запазено от бурни ветрове, му е дал шанс да оцелее, за разлика от неговите събратя, които са отдавна повалени на земята. Възрастта на този гигант, с който ботаническата и лесовъдска общност се гордее, е… 220 години! Повече от два века история, съхранена в годишните пръстени на най-високото дърво в България.

С този разказ исках да ви покажа как една гора може да бъде запазена за поколенията. Защото именно тя, гората, е „мостът между миналото, настоящето и бъдещето“. Но исках да ви разкажа и за ролята на лесовъда, на този „пълномощник на вековете“ в запазването на това богатство. Хора като Димитър Загоров са в съзвездието на първостроителите на горското дело в България, на които дължим и първите съхранени за поколенията „образци“ от българската природа. И осъзнавам, че именно тази протегната от миналото ръка ми дава възможност днес да застана пред вас и да мога да ви покажа величието на една гора 80 години след обявяването й за резерват.

И тази година журито реши да даде и една специална награда –  на учениците от СУ „Максим Райкович”, гр. Дряново за инициативност и положени грижи за Дъба на Асеневци.

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА ЖУРИТО на „ДЪРВО С КОРЕН 2016“

Дъба на Асеневци, с. Долни Драгойча

Местоположение: местност „Цар Асен“ в землището на с. Долни Драгойча, общ. Дряново

Възраст: 700 – 1000 г.

Вид: Дъб

Номинирал: Калина Ангелова, СУ „Максим Райкович”, гр. Дряново

    

История на дървото:

На 6 км от китното балканско градче Дряново, по посока на с. Царева ливада, има рядък природен феномен – уникален дъб, който навярно „помни“ времето на славния царски род Асеневци. Вековното дърво се намира в землището на с. Долни Драгойча и остава дълбоко скрито за случайните минувачи. Неговите устояли на времето клони се забелязват от пътя, но човек не подозира какво се крие там. Пред дървото има обрасло в храсталак старо гробище отпреди двеста години. Твърди се, че има и заровена мраморна плоча с полумесец и надпис, който разказва историята на дъба.

Дървото расте в подножието на местността „Цар Асен“. Отсреща, под хълма, са ливадите, където са пасяли конете на Асеневци. Не се знае точната му възраст, а предположенията варират между 700 и 1000 г. Местните жители разказват, че преди десетилетия край него са празнували Гергьовден с цялото село. На протегнатите му като ръце към небето клони, събрали толкова време и история, са връзвали шарени люлки и са се люляли за здраве.

Дървото създава усещане, че си в храм или в езическо светилище. В основата му дълги години са се палели свещи и са се произнасяли молитви. Необяснимата тайнственост, която витае наоколо, се засилва и от преданията, че в кухото му стъбло има скрити несметни съкровища и ръкописи от времето на Втората българска държава.

Ученици от СУ „Максим Райкович“ , гр. Дряново, които работят по проект „Училището – зона за филантропия“, откриха тази природна забележителност и решиха с доброволен труд да облагородят района и направят чудното дърво достъпно за всички, желаещи да се възхитят на достолепието му. Със съдействието на Община Дряново бяха поставени указателни табели, бяха почистени подстъпите, изградени каменни стъпала и осигурено свободното преминаване по пътеката към Дъба на Асеневци.