Титлата „Дърво с корен 2017“ спечелиха трите величествени вековни секвои в местността „Ючбунар“ край село Богослов, община Кюстендил, които събраха 898 гласа в своя подкрепа.

ДЪРВО С КОРЕН 2017

Секвоите в местност „Ючбунар“ край село Богослов

Местоположение: местност „Ючбунар“, с. Богослов, общ. Кюстендил

Възраст: 130 г.

Вид: Гигантска секвоя

Номинирал: Туристическо дружество „Осогово“, гр. Кюстендил и Живко Константинов, телевизионен репортер, гр. София

 

История на дървото:

Трите дървета са обявени за природна забележителност през 1989 г. Това е единствената в страната гора от секвои и се предполага, че те са най-старите и най-високите от вида в България. Уникалното е, че само тези секвои могат да се размножават – семената им са жизнеспособни и дават живот на нови фиданки. Около тях са се самозалесили около 100 по-млади дръвчета.

В България секвоята е внесена през 1890 г. Трите исполина в местността „Ючбунар“ са засадени от лесовъда Йордан Митрев, след като негов приятел моряк ги донесъл от Северна Америка. В близост до горичката има два паметника. Единият е на Йордан Митрев – залесителят на секвоите и на Хисарлъка. Другият е на туристите от Кюстендил.

През 1914 г. 20 ученици от Кюстендилската мъжка гимназия основават младежко туристическо дружество „Руен”, с председател Кирил Цонев. На 2 април 1914 г. е направен първият организиран поход до местността „Ючбунар“. Всяка година на тази дата ние, любителите на планината, с песни, стихове и приветствия отбелязваме своя празник. Задължително се отбиваме и до любимите ни секвои. Дърветата са изключително интересни и посетители от цялата страна идват да ги видят отблизо, да се докоснат и да се снимат с тях.

Известен факт е, че секвоята е най-големият растителен вид на планетата и е застрашен в световен мащаб. Нейната родина е планината Сиера Невада в щата Калифорния, Северна Америка. Преди около 20 млн. години гигантските секвои изчезват от Европа. И въпреки че според учени дървото не вирее в Азия, Африка и Европа, у нас единични екземпляри има на доста места. Названието на вида е свързано с името на индианския вожд Секвоя от племето чероки, създател на червенокожата азбука.

В категория „Вековните дървета говорят“ най-голяма подкрепа (54 гласа) събра 600-годишен цер край село Макреш, община Димово.

ВЕКОВНИТЕ ДЪРВЕТА ГОВОРЯТ 2017

Прокълнатия цер на поляната край с. Макреш

Местоположение: край с. Макреш, общ. Димово

Възраст: 600 г.

Вид: Цер

Номинирал: Денис Димитров, гр. Димово

 

История на дървото:

Дървото расте на поляна над БДЖ линията в посока село Макреш и до него се стига по черния път след Велики мост. На височина е 30 – 35 м, обиколката на ствола му е 4,8 м и се предполага, че е на 600 г. Произходът му не е известен, но се говори, че е прокълнато и че има гърне с жълтици в корените му. До него, вкопан в земята, има каменен кръст с надпис на непознат за мен език.

Град Димово е известен с това, че преди много години тук са живяли римляни. Предполага се, че дървото им е служело като оброчище, където са се молели за дъжд и слънце. Местни жители ми разказаха, че то не е единственото прокълнато – имало и друго, но преди години го отсекли и намерили две гърнета злато в корените му.

Легендата гласи, че един дядо, който пасял овчиците си там, решил да си отсече пръчка точно от това дърво. Когато замахнал, вместо пръчката, си отсякъл ръката. Оттогава никой не иска да доближи прокълнатия цер.

В категория „Млад природолюбител“ журито присъди наградата на:

МЛАД ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ 2017

Учениците от 8. клас от Професионална гимназия по икономика „Д-р Иван Богоров”, гр. Варна

Местоположение: в двора на ПГИ „Д-р Иван Богоров”, гр. Варна

Възраст: 12 г.

Вид: Ливански кедър

Номинирал: Учениците от 8. клас от ПГИ „Д-р Иван Богоров”, гр. Варна, с ръководител Стойна Илиева

История на дървото:

В двора на ПГИ „Д-р Иван Богоров” във Варна расте ливански кедър, който се радва на вниманието на младите хора повече от 12 години. В училищния двор са обособени няколко зони, в оформянето на които участие вземат младежите, а дървото расте в близост до един от кътовете за отмора на учениците. Кедърът, засаден и обгрижван от младите природолюбители, е тяхно вдъхновение и кауза. Той е специален, защото е свързан с преживявания и емоции, вълнения и мечти.

Богоровци проучиха различни източници, за да съберат информация за този вид, който при благоприятни условия на развитие може да доживее и 3000 години. И откриха редица любопитни факти: легенда разказва, че Адам донесъл на Земята семена от божествените дървета, които растели в Рая, а това били бор, кипарис и кедър; носят се легенди за дървета гиганти, с които финикийците строели огромната си търговска флота; саркофагът на египетския фараон Тутанкамон е изработен от дървесина на ливански кедър, като в продължение на 3200 години се е запазил, без да промени качествата си; дървен материал от ливански кедър е използван при строителството на храма и двореца на цар Соломон; дори и днес покривът на Божи гроб в Йерусалим е направен от дървесина на кедър.

Тази година журито отличи специално в категория „Дървото на моя живот“ историята на Величка Георгиева от с. Братаница за 32-годишната кайсия, която расте в двора на къщата й.

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА ЖУРИТО на „ДЪРВО С КОРЕН 2017“

Дървото на моя живот

Местоположение: в частен двор в с. Братаница, общ. Пазарджик

Възраст: 32 г.

Вид: Кайсия

Номинирал: Величка Георгиева, с. Братаница

 

История на дървото:

След разходката в градината спрях до дървото. Остарявам, ставам сантиментална и спомените ме връхлитат един след друг. Всичко вече ме връща назад във времето. Сякаш бе вчера, преди 30 години, когато бременна помолих съседката ми да купи няколко плодни дървета. Очаквах второто си дете, дворът ни беше голям и слънчев, а нямаше нито едно дърво. Беше ми омръзнало да нося плодове от големия град. Пък и нали човек трябва да посади в живота си поне едно дърво. Та посадих ги с много любов и надеждата, че ще има достатъчно плодове. Напролет семейството ни се увеличи с още едно момченце. Дръвчетата бързо растяха и прехвърлиха. Радвахме се на плодовете им и ги беряхме с удоволствие.

Животът ни беше разнообразен и никога сив и скучен. И изведнъж неочаквано и невикано ни споходи нещастие. В един летен ден разбрах, че малкият ми син е в болница. Положението беше безнадеждно, не знаехме дали ще живее. Обезумяхме с големият ми син, ден след ден ходехме в реанимация и болница. Оживяхме. Прибрахме се след месеци вкъщи. Цяла зима се грижихме и му помагахме да се възстанови. И напролет, когато всичко започна нов живот, той излезе и обходи целия двор. Под голямото дърво се спря. Какво са си казали, не зная. Та то беше негов връстник и негов приятел. Мястото му се беше угодило, корените му яко се бяха впили в земята, беше намерило точното си място.

Животът и днес продължава, ние се радваме на всеки повей на клоните му. Обичаме го и май то ни дава сили и увереност. Здраво е, ражда, не съхне – няма да има край скоро. И дай, Боже, нека да пребъде, защото то е нашият корен със земята и съществуването ни. Вярвам, че все така ще бъде пазител на къщата ни и хората в нея. Ето затова то ни е потребно и неговата сила ще дава сили на всички около него. Дори и когато нас вече няма да ни има, то ще е тука, няма да изчезне, да, то ще ни надживее!