Вид: Черна мура (Pinus heldreichii)

Възраст: над 1300 г.

Местоположение: местността "Бъндерица", ДГС "Добринище", Национален парк "Пирин"

Номиниращ: Людмила Гюрова, гр. Трън



 

Определянето възрастта на това дърво дължим на лесовъда Константин Байкушев – един от основоположниците на горското дело в България и откривател на вековното дърво. Роден в Трън, учил в Писек /Чехия/, в прочутата за времето си Лесовъдска школа, завършил Лесовъдската академия в гр. Тарант, край Дрезден /Саксония/, „натоварен“ с много знания, той се завръща в родната България, за да приложи тук всичко научено. През 1897 год., по поръчение на цар Фердинанд, трънчанинът Константин Байкушев проучва горите в Пирин, Пелистер и Атон. Тези земи са все още под турско владение и за провеждане на експедицията е взето специално разрешение от Цариград, дори Високата порта осигурява съпровождащ аскер. За първи път е проучено състоянието и развитието на бялата и черната мура, описани в труда „Доклад до Негово Царско височество Фердинанд I, Български княз, по една научна екскурзия в Македония“. „Старата дама“ е открита по време на пътуването из Пирин, по чудо оцеляла след унищожителен пожар, правеща впечатление с размерите си, на фона на естествения млад подраст.

Първите измервания установяват, че височината е около 26 м, дебелината – 2,6 м, обиколката – 7,6 м. Шест-седем мъже хванати за ръце едва обхващат ствола! Байкушев определя възрастта на дървото чрез специално доставен от Германия „Преслеров свредел”. Изваден е дървесен цилиндър по дължината на радиуса и са преброени годишните кръгове – около 1200 на брой през далечната 1897 г.!

Според разказа на Първан Байкушев, племенник на Константин Байкушев, по професия също лесовъд, „кръстник“ на Байкушевата мура е известният банскалия Йонко Вапцаров – пирински харамия, приятел на Яворов, баща на поета Никола Вапцаров. Йонко Вапцаров бил водач в последвалите научни експедиции на К. Байкушев из Пирин през 1909, 1914 и 1915 г. Предпочитал да устройва биваците в местността Бъндерица, като винаги казвал, че ще разпъне палатките под „мурата на Байкушев“, край „дървото на Байкушев“ и така старото дърво се сдобило с име! За популярността на вековното дърво допринася и нареждането на цар Фердинанд мурата да се огради, а местните власти – общински и горски – да се грижат за опазването й.

Заповедта за обявяване на дървото за „природен паметник“ от 23 юли 1940 г. определя „строго охранителен периметър с площ до 100 декара около него“ с цел създаване на „по-добри условия за продължаване на неговия живот“. В този периметър се забранява „всякакво ползване от горите и пашата, както и преминаването на хора и добитък, освен за научна цел.“

 

Снимки: Пенко Янков