Вид: Зимен дъб

Възраст: Около 500 г.

Местоположение: Местност Буек, с. Петрелик, общ. Хаджидимово, обл. Благоевград

Номиниращ: Мария Мамова, с. Петрелик



Скъпи читателю,

Бил ли си в онзи край на нашата мила родина, където въздухът започва да „мирише“ на Бялото море?! Един край, в който се събират в едно цяло звуковете на неврокопските чанове, родопските каба гайди, дъбнишките дайрета, хаджидимовските тамбури и бесленските чифт кавали. Място, из което са пръснати по склонове и равнини черкви и манастири, съхранили вярата, надеждата, добротата и човечността за идните поколения. Един земен кът, богат на плодородни почви, животински свят, природни забележителности.

В южната част на този регион, само на 2 км от граничната бразда с Гърция, се намира село Петрелик. Селото някога е било чисто турско, по-късно със смесено население, а днес чисто българско. И тази промяна е настъпила за около 70 години. Днешното население, наброяващо около 150 души, се състои (с малки изключения) от потомци на бежанци от земите на днешна Северна Гърция. Няма го вече общото празнуване между българи, турци и цигани на Великден, Сирни заговезни и Курбан байрам. Няма я общата разбъркана глъчка по време на кърската работа. Далеч в миналото са останали сватбите по три дена. Но въпреки че по численост петреличани са малко, те не са забравили мирогледа, традициите и обичаите на своите предци. А ням, но пряк участник и свидетел на всички техни празници, веселби, гощавки и задевки е Буешкият дъб.

Наименованието на местността Буек идва от „бу`я (бу`яя)“ – раста буйно. Вековният дъб, взел нейното име, е висок 24 м и има обиколка от 5,5 м. Под него извира вода, която е изведена в чешма – Буешката чешма. Водата си остава студена дори през летните горещи дни.

Под дебелите сенки на вековния дъб хората от Петрелик, а и много техни гости, посрещат по-голямата част от празниците в календара. Започва се от Великден, Гергьовден, Духовден, минава се през Петровден и Илинден, за да се стигне до Св. Богородица (и по нов, и по стар стил) и Кръстовден. А наред с тях, Буешкият дъб е част и от веселбата на много рождени дни, курбани, откриването на ловния сезон от местните авджии, посрещане на гости, малки семейни празници, разходки.

Местните казват: „Това място е вакъфско. И неговата хубост, красота и спокойствие се усещат най-много на празник.“ Сиреч, мястото е свещено, сякаш е храм. Там се отива с голямо сърце, смирена душа и чисти помисли. И сигурно съвсем не е случайно, че на метри от дъба е лобното място на капитан Павел Павлов, капитан Найден Туролийски и сержант Димитър Кискинов. На 1 септември 1948 год., движейки се с кола в района на Буешкия дъб, се натъкват на противотанкова мина и загиват при изпълнение на служебния си дълг. Тези синове на майка България са избрали прохладата и красотата на това място за своето последно пътуване.

Буешкият дъб е постоянно в разговорите на местните хора. Те се олицетворяват с него и казват: „Трябва да го посещаваме, да се грижим за него, да го уважаваме и обичаме, защото докато го има него, в селото ще има живот, а докато ни има нас, ще го има и него. Никой не трябва да чупи и едно клонче от дървото, защото който го е направил, ще го порази смърт, а и цялото село ще се затрие.“

 

Драги приятелю,

Ако решиш да понаминеш насам, много ще се радваме. Не се стряскай първоначално, че ще те посрещнем с въпроси. Петреличани сме такива. Искаме да знаем кой откъде идва, защо и при кого е тук… Но нямаме лоши намерения, нямаме и цел,  с която питаме. Просто ни е такъв манталитетът. Но пък ще те посрещнем хубаво, ще те нагостим, ще си побъбрим и… изведнъж ще си станем близки. А ти няма да можеш да ни забравиш.

 

(Номинацията е публикувана със съкращения.)

Снимки: Мария Мамова

 

 449 посещения