Вид: Питомен (сладък, ядлив) кестен

Възраст: 170-180 г.

Местоположение: В двора на Казанлъшкия девически манастир „Въведение Богородично“

Номиниращ: Стефан Саранеделчев, Петър Марчев, Методи Маринов, гр. Казанлък



Кестенът се намира в двора на Казанлъшкия девически манастир „Въведение Богородично“ в централната част на Казанлък.

Манастирът води своето начало от 1828 г., но първоначално се е помещавал в друга част на града. През 40-те години на 19. век монахините купили земята, където сега е манастирът. Започнали облагородяване със засаждане на декоративни и плодни дървета, храсти, изграждане на монашески килии и висока ограда. Предполага се, че по това време е засаден кестенът. Трябва да се има предвид, че през първата половина на 19. век в Казанлък и околията е започнала масово засаждане на орехи и питомни кестени. Според публикувани спомени от края на двадесетте години на 20. век в местния вестник „Казанлъшка искра“ това е било по инициатива на турчин, преселил се в Казанлък от Мала Азия, който е създал нещо като разсадник за орехи и кестени. Действително, пътешественици, посетили Казанлък през 19. век, са се удивлявали на гледката от потъналия в зеленината на орехи и кестени град. За съжаление, в течение на годините, най-вече след строителството на нови жилищни сгради през последните 70 г., кестенът в манастирския двор е може би последното оцеляло вековно дърво от този вид в Казанлък. През времето на своето съществуване то става свидетел на много събития.

През 1857 г. на  десетина метра от него започва строителството на манастирската черква, чието освещаване става през 1866 г. Черквата, иззидана от дебърски строители по проект на руски архитект, се отличава със зидове дебели 1,20 м, еднокорабна, с голям купол, неподдържан с колони, което я прави уникална за България. Изографисана е от сподвижниците на Васил Левски: Георги Данчов от Чирпан, Петьо Ганин от Казанлък, поп Павел и сина му Никола от Шипка. Петте черковни камбани са отлети в Русия и те, както и многобройна църковна утвар, икони, евангелия, кръстове, са дарени на манастира от руската императрица и от големи руски манастири. През 1872 г. в манастира е открито девическо училище.

През юли 1877 г. Казанлък е освободен от Предния отряд на ген. Гурко, но след боевете при Стара Загора, оцелялото тамошно население се отправя през Казанлък за Северна България. Част от бежанците, както и местно население, се подслоняват зад стените на манастира. Войските на Сюлейман паша настъпват, завладяват Казанлък и неговия манастир, като избиват приютилите се там българи. Стенописите и иконите са осквернени. В края на декември 1877 г. руските войски и българското опълчение освобождават за втори път Казанлък и неговия манастир. Монахините предоставят на руското командване част от сградите в манастирския двор за военна болница, където в продължение на  месеци се лекуват ранени и болни руски войници и български опълченци. Животът на някои от тях приключва тук и са погребани край манастирската черква на метри от кестена. Болницата, след напускане на руските войски, е преобразувана в градска (околийска), чийто правоприемник е сегашната МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“. Част от събитията, разиграли се в двора на манастира, са описани в книги на техни свидетели. Ще посочим само две: излезлите наскоро втори издания на „Писма от България“ на руския писател и публицист Евгений Утин, както и „Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г.“ на офицера от Българското опълчение полк. Стефан Кисов.

През следващите десетилетия Казанлъшкият манастир, със своята черква и потънал в зеленина  и тишина двор, е едно от предпочитаните места за богомолци от града, околията, а и от цялата страна. Всеки от тях, преди да влезе в манастирската черква, минава и се покланя пред гробовете на починалите монахини, свещеници, руски воини и български опълченци, а лятно време, под бухналите в зеленина клони на огромния кестен, станал свидетел на описаните събития, намира прохлада.

Снимки: Петър Марчев

 

 470 посещения