Днес на заключителна конференция по проект „Гражданска инициатива за ефективна политика по опазване на биоразнообразието” експерти от неправителствени организации, част от коалицията „За да остане природа в България“, обсъдиха с учени и представители на държавните институции свой анализ на пропуските в основни документи, които регламентират политиката по опазване на биоразнообразието в България и които в момента са в процес на приемане или обновяване.

Петко Цветков от Българска фондация „Биоразнообразие“ припомни сериозната работа по процеса на изграждане на екологичната мрежа „Натура 2000“ у нас, довел до близо 35% от територията на страната защитени зони и изпълнение на този първи етап от ангажиментите ни към ЕС.

„Зоните от Натура 2000 обаче ще останат само на хартия, ако състоянието на важните за опазване видове и местообитания не се подлага на регулярен и пълен мониторинг, а самите зони нямат адекватни цели на обявяване и режими за опазване“, заяви Цветков.

На всеки 6 години България е длъжна да докладва на ЕК състоянието на видовете и местообитанията на животни (без птици) и отделно на птиците съгласно съответно Директивата за местообитанията и Директивата за птиците. България вече два пъти е участвала в такъв процес, но експертният анализ, изготвен по проекта, показва редица пропуски. Така например състоянието на дивата коза в отделни зони е оценено като „неблагоприятно незадоволително“ или дори „неблагоприятно лошо“, но в общата оценка на държавата на ниво биогеографски район състоянието е описано като „благоприятно“ (докладване за периода 2007–2012 през 2013 г.). През 2019 г. пък докладването е извършено на база непълна информация и без реализирани изследвания на терен. Неточни са данните за състоянието и на други видове, като кафява мечка, лалугер, пъстър пор, мишевиден сънливец, пеперуди и т.н. От ключовите местообитания – горите и дюните, за чието опазване има сериозен обществен интерес, са недобре оценени.

Такива разминавания в описанията на дадени видове на ниво зона и впоследствие – невярно обобщена информация сочат, че някъде по пътя между експертната оценка и официалния доклад има подмяна на експертно мнение. Така България формално изпълнява изискванията на ЕК да докладва състоянието на видове и местообитания, но заплахите за видовете не се оценяват адекватно. Поради тази причина не могат да се предвидят и адекватни управленски мерки и средства за тяхното опазване в бъдеще – както в Документа за целите на „Натура 2000“, така и в Националната рамка за приоритетни действия по „Натура 2000“ или на ниво управление на отделна зона.

Например през 2013 г. и 2019 г. състоянието на поточния рак и главоча – видове, които са много уязвими от състоянието на реките, не е оценено добре и това пречи за предприемането на мерки срещу тяхната заплаха – малките ВЕЦ-ове по протежението на реките. В допълнение, предстоящи инвестиционни проекти не могат да получат адекватна екологична оценка и препоръки за действия за смекчаване на негативното въздействие върху природата, а големи и стратегически инфраструктурни проекти могат да се забавят поради невъзможност да се извърши оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на „Натура 2000“ зоните, през които преминават.

Националната рамка за приоритетни действия по „Натура 2000“ 2021–2027 беше приета в началото на тази година. Според Катерина Раковска, експерт по проекта към Сдружение за дива природа „Балкани“, има нужда от подобряването й, но това ще бъде възможно едва след като изтекат две години от нейното одобрение.

На финала на конференцията експертите по проекта отправиха препоръки към настоящото ръководство на Министерство на околната среда и водите и Министерски съвет, сред които:

  • да се разработи план за спешни мерки за извършване на регулярен мониторинг на видове и местообитания на видове, защото вече сме в период, в който следва да натрупваме данни за видовете на терен, които после да бъдат анализирани.
  • българското правителство да отделя всяка година бюджет за такъв мониторинг, а не да разчита само на финансиране от Европейската комисия. За тази година такъв бюджет е отделен, но следва това да се превърне в практика.
  • МОСВ и МС да извърши проверка на прилагането по чл. 11 от Директивата за местообитанията и за причините за проблеми с докладванията, извършени до този момент, така че такива грешки да не се повтарят.
  • извършването на докладването съгласно директивите за „Натура 2000“ да се поверява на експерти с доказан опит и квалификация, като с предимство да бъдат българските научно-изследователски институции (БАН, университети и др.) и неправителствени организации. В докладването през 2019 г. са участвали експерти от съседни държави, които въпреки че са добри в областите си, не познават българското биоразнообразие и без реална дългосрочна работа на терен няма как да направят правилни заключения.
  • докладването на състоянието на видове и местообитания по Директивите да бъде публично достъпно на всеки етап от процеса (експертни оценки, анализ и обобщаване) преди финалното подаване до ЕК. В момента обществеността има достъп до информацията от докладването едва когато тя е публикувана на интернет страницата на ЕК.
  • Не на последно място – важно е да се обучават нови кадри в сферата на изследването на биологичното разнообразие и природозащитата, за да се допълва регулярно експертният капацитет, който управлението и опазването на защитените територии и зони изисква.

Смятаме, че проведената днес среща, на която присъстваха над 50 експерти от институции – МОСВ и неговорите структури (РИОСВ, ИАОС, Басейнови дирекции, Дирекции на национални паркове), МЗХ, ИАГ и дирекции на природни паркове, научната общност – ЛТУ, ИБЕИ БАН, Институт по гората, както и НПО, говори, че оттук нататък има воля да се работи съвместно за подобряване на изпълнението на поетите ангажименти за опазване на биоразнообразието. Това се потвърждава и от думите на Тома Белев, зам.-министър на околната среда, според когото в диалога между Министерството и гражданския сектор и научните звена трябва да се случва регулярно.

Изготвеният анализ по проект „Гражданска инициатива за ефективна политика по опазване на биоразнообразието” ще бъде предоставен на всички заинтересовани страни след получената в срещата обратна връзка и ще послужи за основа на предстоящи обсъждания и вземане на решения.

 

Текстът с изводите и препоръките можете да свалите оттук:

Изводи и препоръки по прилагане политиката по опазване на биоразнообразието

Конференцията е част от проект „Гражданска инициатива за ефективна политика по опазване на биоразнообразието“, 
който се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на ФМ на ЕИП. Основната цел
на проекта е да се направи експертен анализ на слабостите в три документа, регламентиращи политиката по опазване
на биоразнообразието в България, вкл. чрез консултации с професионалната общност, и да бъдат изготвени препоръки
за подобряването им.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация „ЕкоОбщност“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

 

 135 посещения