Вчера бе проведена онлайн пресконференция „Ще остане ли „Натура 2000“ в България?“, на която екип от учени и експерти от Българска фондация „Биоразнообразие“, Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“, фондация „ЕкоОбщност“ и коалиция „За да остане природа в България“ представиха своите изводи върху ефективността на природозащитната политика у нас. Извършеният от тях анализ на основни документи и управленски действия по изпълнение на задълженията на България за изграждане и управление на екологичната мрежа потвърждава сериозните натрупани проблеми и пропуски в осигуряване защитата на редица видове и местообитания у нас.

През 2021 – годината, когато се очакват три ключови за „Натура 2000“ действия от страна на държавата (приемането на заповедите за обявяване на повече от 80% от защитените зони за страната; Националната приоритетна рамка за действие 2021-27 и Доклада за целите за „Натура 2000“) – за съжаление, са заложени поредните стъпки от системната политика за унищожаване на българската природа, причина за осъдителни присъди в Европейския съд и пропуснати възможности от полагащите се за страната ни фондове през следващия програмен период.

Какво държавата не прави съгласно задълженията й по европейското право и регламенти:

  • България не определя адекватни природозащитни цели при издаване на заповедите за защитените зони и това ще доведе до осъждане на страната по започналата наказателна процедура от ЕК, неспазване на законите на Европа и загуба на финансови средства по всички оперативни програми през следващия програмен период.
  • България не провежда адекватно наблюдение и докладване на състоянието на природата и на практика укрива от Европейската комисия информация за реалното й състояние и увреждане. Това прави незаконосъобразни всички решения за одобряване на проекти с европейски средства и ще доведе до загуба на средства и вероятно до наказателна процедура.
  • България планира своите финанси до 2027 за „Натура 2000“, без да залага в тях решаването на проблемите по започналите вече или предстоящите наказателни процедури, и всички предложени мерки се основават на неадекватна мониторингова информация, което ги прави неефективни.

Катерина Раковска от коалиция „За да остане природа в България“ посочи, че Рамката за приоритетни действия за „Натура 2000“ (НПРД) за следващия финансов период (2021–2027) се нуждае от значителни подобрения. Недостатъците в нея отразяват проблемите в цялостната политика по управление на биоразнообразието и екологичната мрежа:

  • Рамката не предвижда мерки за преодоляване на двете хоризонтални процедури на ЕК за „Натура 2000“ – тази за липсата на обявяване на защитените зони и съответните консервационни мерки на ниво зона, както и за некачествени оценки за съвместимост.
  • Продължава да налага подход за управление на „Натура 2000“ , по който МОСВ вече пет години не успява да постигне консенсус, и който провокира критики от академични институти и неправителствени организации (НПО), и изкара на протести хиляди хора през лятото на 2020.
  • България не изпълни задълженията си по директивата и не извърши полеви проучвания на природозащитното състояние в интервала 2013–2018, съответно надеждни данни за състоянието и заплахите липсват. Това е и причина за липсата на систематичен анализ и адекватно приоритизиране, довело до някои куриозни мерки като например: за група „Д.2.7. Скални местообитания, дюни и зони с рядка растителност“ има предвидено премахване на чужди видове и нетипична храстова и дървесна растителност за над 10 млн. евро, или около 80% от сумата за тази група местообитания. Но липсват напр. средства за мерки за борба с бракониерство на дива коза.

Андрей Ковачев от СДП „Балкани“ сигнализира, че констатираните системни проблеми и липса на приоритизиране и управленска воля за излизане от тази ситуация, вероятно ще доведат България до загуба на европейски средства за автомагистрала „Струма“, до вероятна осъдителна присъда от Съда на Европейските общности и до пропуснати ползи от усвоени по оперативните програми до 2027 г. средства. Причината за това е не просто липсата на заповеди за обявяване на зоните от „Натура 2000“, а липсата на определени адекватни природозащитни приоритети (виж доп. информация за защитена зона „Кресна“ в приложения по-долу документ).

През 2019 и 2020 г. МОСВ обяви обществено обсъждане на т.нар. „документ за целите“ и на над 50 проектозаповеди за обявяване на защитени зони. Анализът на тези документи показа неадекватност и неспособност да се определят цели съгласно изискванията на чл. 4.4  на европейската Директива за местообитанията. Примерът със защитената зона в Кресна показва, че формулираните от МОСВ приоритети са общи, преповтарят общата цел на закона и липсва посочване на първостепенните причини за обявяване на зоната като част от „Натура 2000“.

Петко Цветков от Българска фондация „Биоразнообразие“ заяви: „Качественият мониторинг и оценка на благоприятното природозащитно състояние на видовете и местообитанията е в основата на формулиране на качествени цели и планиране на адекватни мерки за решаване на проблемите и като резултат – подобряване на благоприятното природозащитно състояние. За съжаление, абдикирането от своите задължения на МОСВ и непровеждането на качествен дългосрочен мониторинг и правенето на проформа необективни оценки води до обезсмисляне на цялостното опазване и управление на мрежата „Натура 2000“.

Българското правителство има срок максимум до април 2021 г. да намери решение, съответстващо на европейските директиви и да обяви адекватно защитените зони и техните приоритети. Тогава ще приключат две мисии на независими експерти – на Европейската комисия и на Бернската конвенция. Ако проблемът не бъде решен, крайният резултат ще бъде осъждане на България в Европейския съд и прекратяване на финансирането на всички европейски проекти и програми, свързани с „Натура 2000“.

По предложение на Аурелио Сесилио  от Дирекция „Регионална и градска политика“ на ЕК в негово писмо от 13.01.2021 г., НПО ще внесат до края на месеца своите анализи и предложения до МОСВ и ще очакват адекватни действия по този проблем от правителството. НПО се надяват ЕК да организира среща за обсъждане на въпроса, доколкото досега българското правителство отказва всякаква ефективна комуникация с екологичните неправителствени организации.

 

Запис на пресконференцията може да гледате тук. А с по-подробна информация и отделни примери, изведени от експертите, които бяха засегнати по време на събитието, може да се запознаете в приложения документ:

Допълнителна информация към пресконференция „Ще остане ли „Натура 2000“ в България?“

 

Пресконференцията е част от проект „Гражданска инициатива за ефективна политика по опазване на биоразнообразието“, 
който се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на ФМ на ЕИП. Основната цел
на проекта е да се направи експертен анализ на слабостите в три документа, регламентиращи политиката по опазване
на биоразнообразието в България, вкл. чрез консултации с професионалната общност, и да бъдат изготвени препоръки
за подобряването им.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация „ЕкоОбщност“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

 

 217 посещения