През 2001 г. ООН обявява 20 юни за Световен ден на бежанците, за да почете милионите по света, принудени да напуснат домовете си поради война, преследване или терор. А много хора са в изгнание и за да се спасят от последиците от природни или причинени от човека бедствия. Предвид последното нова симулация на изданието на Академията на науките на САЩ прогнозира, че през следващите 50 г. на около 3,5 милиарда души може да им се наложи да преживяват в условия на толкова високи температури, колкото са най-горещите области в Сахара. Дали тези хора няма да потърсят по-добра среда на живот извън родните си места?

Въпреки че понятието „климатичен бежанец“ се използва все по-често във връзка с принудителното преселване вследствие на изменението на климата, за него все още не е прието международно признато правно определение, тъй като Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция) от 1951 г. не разглежда факторите на околната среда сред условията, според които едно лице може да бъде определено като „бежанец“. Независимо от липсата на правен статут, броят на тези хора непрекъснато расте и в бъдеще може да се очакват вълни от климатични мигранти.

В началото на годината в интервю за „Ройтерс“ върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди предупреждава, че светът трябва да се подготви за голям прилив на хора, които се преселват против волята си и че най-вероятно милиони ще бъдат принудени да напуснат домовете си заради климатичните промени. Причини за тази миграция могат да бъдат пожари като тези в Австралия; покачването на морското равнище, засягащо ниско разположените острови; унищожаването на посеви и добитък в Субсахарска Африка; както и наводнения, каквито се случват по целия свят, вкл. и в развитите държави.

 

Настоящата картина

Според Портала за миграционни данни в края на 2019 г. около 5,1 милиона души от 95 страни и територии са живеели като разселени вследствие на бедствия, случили се през 2019-а и в предходни години. С най-голям брой преселени лица в границите на страната са Афганистан (1,2 милиона), Индия (590 000), Етиопия (390 000), Филипините (364 000) и Судан (272 000). Миналата година близо 2000 бедствия са предизвикали 24,9 милиона нови вътрешни премествания в 140 държави и територии – това е най-високото число, регистрирано от 2012 г. насам, което надвишава три пъти преселванията, причинени от конфликт и насилие. Повечето от тези премествания са били предизвикани от тропически бури и мусонни дъждове в Южна и Източна Азия и в Тихия океан. Отделни проучвания отчитат, че бавно протичащи явления, като сушите или повишаването на нивото на Световния океан, също все повече оказват влияние върху движението на хората, погледнато в световен мащаб. В по-голямата си част тези придвижвания се случват в границите на дадената държава, но има и хора, принудени да се преместят в чужбина.

Миграцията, предизвикана от неблагоприятно променящите се условия на околната среда, вече се случва, и дори все повече европейци се превръщат в климатични мигранти. Въпреки това повечето общности, които са най-силно засегнати от бедствените ситуации вследствие на климатичните промени, живеят в по-бедните държави от света. Тази бързо влошаваща се картина изисква да се предприемат целенасочени действия сега – както за намаляване на глобалното затопляне, така и за повишаване издръжливостта на страните и населението от южните части на глобуса, за да съумеят те да се справят с тежките последствия и да запазят препитанието си. Наред с това изглежда и че всички ще трябва да се подготвим за евентуално бъдещо нарастване на бежанските вълни.

 

Промяна на политическия климат

За справянето с последствията от климатичните промени са необходими съвместни и многопосочни действия – от една страна чрез възприемането на щадящи природата навици в личния живот на всеки човек, а от друга – чрез въвеждане и прилагане на строги и подходящи политики от вземащите решения лица.

В тази посока обединихме усилия с още 15 организации и институции от Европа в начинание, наречено „Климат на промяна“, с което се стремим да засилим международния дебат за справяне с изменението на климата и предизвиканата от него миграция. Ще дадем възможност на младите хора от 23 европейски държави да се включат в информационни кампании, образователни събития и застъпнически действия, настояващи за системни политически промени.

Също така ще бъдат проведени изследвания на явлението „климатична миграция“, които ще се съсредоточат върху четири държави: Камбоджа, Етиопия, Сенегал и Гватемала. „Целта е да се изгради нова теоретична рамка за връзката между изменението на климата и миграцията“, както поясни Пиерлуиджи Мусаро, доцент в Болонския университет и сътрудник в начинанието.

Проектът „Климат на промяна“, финансиран по Програмата за образование за развитие и повишаване на информираността (DEAR) на Европейската комисия, е насочен към повишаване познанията на младите хора за взаимовръзките между настоящата икономическа система и консуматорското поведение и влиянието на глобалното затопляне върху бита на хората в по-бедните страни. Той цели и да насърчи преминаването към по-устойчив икономически модел и начин на живот.

В светлината на настоящата световна обстановка, когато европейските водачи обсъждат стъпките за изход от пандемичната криза, е наложително да се вслушат и в призивите на граждани и граждански организации, настояващи за зелено възстановяване.

 

Снимка: schroederhund
Източници: 
1. Warming may push humanity out of its climate comfort zone, META (the news channel of the European Environmental Bureau)
2. World needs to prepare for „millions“ of climate displaced – U.N., Thomson Reuters Foundation News
3. Environmental migration, Migration Data Portal

 

Проект „Спри промяната на климата, постави начало на 
климат на промяна! #ClimateOfChange. Общоевропейска 
кампания за изграждане на по-добро бъдеще за 
климатичните бежанци – човешкото лице на климатичните 
промени” се финансира от Европейския съюз по програма DEAR.

 

 2,543 посещения