Кой е най-големият производител на въздух в света? Колко време можем да издържим без да дишаме? Какво може да направи всеки от нас, за да допринася по-малко за вредните емисии? На тези въпроси търсихме отговор заедно с младежи от три училища в Северозападна България. Тази и миналата седмица посетихме Първо ОУ „Никола Вапцаров“ и Четвърто ОУ „Г.С.Раковски“ в Берковица и ОУ „Хр. Ботев“ в Мездра, където проведохме екообразователни занимания с над 100 ученици от 6. до 8. клас, посветени на замърсяването на въздуха и отражението на парниковия ефект върху живота ни.
Вдъхновяващият разказ на Жан Гионо за човека, който сади дървета ни провокира да се замислим колко са важни те за оцеляването ни и да не приемаме за даденост най-важния за съществуването ни ресурс – въздуха. Последното доказахме с един любопитен експеримент – предизвикахме младежите да проверят колко дълго могат да задържат дъха си. Заедно стигнахме до извода, че е важно не само да има въздух, който да дишаме, но и той да бъде чист. Не само, за да не се разболяваме, но и за да не бъдем в бъдеще все по-често потърпевши от необичайните природни проявления – резултат от покачването на глобалните температури и промените в климатичните условия на Земята, причина за които е най-вече замърсяването на въздуха.
След като разгледахме кои човешки дейности допринасят за отделянето на вредни емисии и доколко ежедневното ни поведение влияе върху този процес, инициирахме работа по групи. Последваха оживени дискусии между екипите и размяна на мнения и опит, които създадоха своеобразен „генератор на идеи“. Чухме различни предложения как с малка промяна в навиците си можем да сме по-отговорни към състоянието на въздуха, който самите ние дишаме. Приканихме младежите да направят и още една стъпка в тази посока, като участват в конкурса „Природата говори“, споделяйки идеите си за екоинициатива, която самите те впоследствие могат да осъществят.
Проект „Съвместни действия за повишаване на осведомеността и активиране на местни власти и общности за реагиране на и адаптация към климатичните промени“ се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по ФМ на ЕИП 2009 – 2014 г.
