Вид: Чинар
Възраст: 680 г.
Местоположение: Парк "Бедечка", гр. Стара Загора
Номиниращ: Делян Маджаров
Старият чинар
От древни времена има предание което гласи, че когато се роди дете, трябва да се засади дърво, за да може детето с дървото да расте – да знае и тачи своя български корен, да черпи под короната му сила и мощ.
Преди повече от 680 години, в град Стара Загора израства чинар. Като природна забележителност той е обявен със заповед № 995 от 20.IV.1960 г. на Главно управление на горите град София на основание чл. 16 от 165-то Постановление на Министерския съвет от 05.VIII.1958 г. и е в държавния регистър под № 385.
Местонахождението му е в местността „Бедечия“ – сега парк „Бедечка“, отстоящ на 0,5 км от главния път Стара Загора – Казанлък. Самият парк заема площ от 1 060 дка и е залесен през 1958 г. На метри от чинара протича река Бедечка, дълга 34 км, която е ляв приток на река Съзлийка. Обявен е за защитен обект, като чинар самотник с историческо значение.
Като дървесен широколистен вид представлява Източен чинар (Platanus orientalis), с диаметър в основата 3,5 м и обиколка 11 м, а височината му е 17 м. Чрез свредел на Преслер е определена възрастта му. Има мощно развита корона и светло-зелена кора на стъблото и скелетните клони. Листата са едри, длановидни и разположени на дълги дръжки. Има уникално красиви десет скелетни клона, повити като орнаменти. Пет от тях са подпрени с метални конструкции, за да не се счупят от тежестта си, а един клон е поразен от мълния.
Прояждането на стъблото през годините и огромната хралупа в чинара застрашават целостта на дървото. Това принуждава група ландшафтни архитекти през 80-те години на миналия век да предприемат мерки за неговото оздравяване. Направена е армировка с железни пръчки и облицовъчна замазка с цимент. Запълването е със специални смески.
Въпреки, че в момента в Стара Загора се изгражда нов парк на мястото на бившите артилериски казарми предстои изсичане и застрояване на вече готовия и залесен парк ,,Бедечка’’, който е дом на вековното дърво. Казусът „Бедечка“ ясно показва, че е нужно цялостно преразглеждане на законодателството в тази област. Подобни казуси със зелени площи, които на книга са частни ниви, имаше също във Варна, Пловдив, Велико Търново и Благоевград. Макар че и в сега съществуващия ЗУТ (чл.16) има решение за казуси като този с „Бедечка“: общината може да запази зелената площ като общинска, като урегулира по-голяма територия и отреди за застрояване терени източно от парка. При този вариант паркът се запазва, а собствениците могат да получат в непосредствена близост нови урегулирани поземлени имоти с дори по-добри възможности за строеж.
Предложението дойде от самия автор на общия устройствен план на града – доц. д-р арх. Борисов. Ако сегашният план за застрояване остане, от общинския джоб в идните години ще трябва да излязат десетки милиони за проектиране и изпълнение от нулата на нови улици, мостове, кръгови движения, цялата друга инфраструктура и т.н.
***
Турски бей имал сараи на това място. След дълго пътуване донесъл на любимата си жена от Анадола малко дръвче и го засадил в средата на градината си. То трябвало да бъде пазител на конака му, да привлича като магнит мълниите върху себе си и да опазва живота на хората там. Величествено и гордо устоявало на природните стихии и било ням свидетел на неволите и бедите на поробения ни народ. Оцеляло по време на петте опожарявания на града ни и дочакало неговото Освобождение. Тъй като е в близост до Чадър могила, чинарът е съвременник и на епичните боеве, станали край града ни. Наблизо са били позициите и на руските воини, сражавали се край Стара Загора. При отстъплението на турската войска напуснал и беят, но преди това заровил в близост до чинара казан с 300 кг злато.
Минавали години. Освобождението останало в миналото… Възрастен старозагорец имал градина (бахча) на юг от вековното дърво и знаел турски език. Един ден видял до дървото двама турци и подслушал техния разговор. От специална металическа кутийка с капак единият извадил карта. Тя била начертана върху кожа с обозначен Стария чинар и два знака в различни посоки. Там те търсили съкровището, закопано още от времето, когато Стара Загора се е наричала Ески–Загра. През турско време Старият чинар също е бил забележителен природен обект, за да е отбелязан като знак–ориентир, а самата скица била предавана от баща на син през няколко турски поколения.
През 1943 г. иманяри разкопали целия терен около дървото, без да намерят нищо. Изплашил ги смок, дълъг 5 м и дебел 20 см, който живеел в хралупата и корена на чинара. Сега в близост до чинара има други негови пазители: на юг – млад чинар, на запад – красив голям орех, на север – стар кестен, а от изток изгрява слънцето.
Нашият чинар е едно от най-старите дървета в България и заслужава да спечели конкурса ,,Дърво с корен’’, а след това да представи Стара Загора и България на конкурса ,, Европейско дърво на годината 2016’’.
