Вид: Дъб
Възраст: 250-300 г.
Местоположение: с. Г. Желязна, обл. Ловеч
Номиниращ: Доника Испирска
В нашето село има една местност Стежерака, в която имаше няколко вековни дъбови дървета. Сега останаха само две, три, но те имат голяма историческа значимост за днешните жители на селото.
През 1991г., със заповед за обявяване на вековни дървета в Ловешка област, тези дървета са обявени за вековни. Те са с височина 18 – 24м., обиколка 3,25 – 6,20м. и възраст 250 – 300г. Аз много обичам да ходя в тази местност на разходка с приятели и по-късно разбрах историята на тези дървета. Само те знаят цялата истина за живота, нравите, обичаите, здравите основи на днешните желязвенци.
За да ви разкажа историята, разпитвах много възрастни хора в нашето село, но те ми дадоха само малко информация. Разбрах за цялата истина лично от книгата „Под сенките на вековния дъб“, написана от Тр. Стоянов през 1937г. и то прочетена само за една нощ. Тогава дървото до което съм се снимала доби още по-голямо значение за мен и за моите предци.
Преди много години е имало богато и заможно село – Бърдене – с многобройни стада добитък, богати пасища, ниви. Съседното село – мюсюлмани им завиждали и решили да го опустошат. Така и направили, като свидетели на всичко това били тези дъбови дървета. Те били подслон за любовта на Арма и Съю. Двама млади с чиста и неопетнена любов, символ на чистия български говор, религия и обичаи. Само те се спасили и след години, връщайки се на това място виждат грозната картина – опустошителна и опожарена. Дъбовите дървета им напомнят за богатите бърденци, за тяхната сила и мощ. Така се създава днешното село Голяма Желязна. Днес всички тук знаят за своя произход и чист български дух.
Традиция е желязвенци да се събират под вековните дървета на празника “ Свети Дух”, отчето да отслужи тържествена литургия – курбан за нашето минало. Всъщност съм чувала, че мечтата на хората е на това място да се изгради параклис, който да се посещава целогодишно.
