Вид: Дъб
Възраст: 620 г.
Местоположение: с. Яребична, обл. Варна
Номиниращ: ОДК - Аксаково
В своето дълголетие този вековен колос е преживял много бури и исторически събития. Като географски ориентир той е вписан във военните карти на френските батальони, които се установяват на Франгенското плато. Три деситилетия по- късно вековното дърво фигурира и във военните карти на руската армия. Рождената му дата (според учителя и краевед Купен Палов), съвпада с годините на първите турски набези във Варненския край.
Оттук минава походът на крал Владислав III Ягело за битката край Варна, наречен посмъртно „Варненчик“. През 1964г. във Варна е изграден мемориалният комплекс “Парк-музей Владислав Варненчик”. Оттук минава и миграционният път на птиците „Via pontica”. По разкази на стари хора от селото, когато децата излизали навън да играят, казвали: „Отиваме до вековния дъб!”
През лятото на 1978г. Българската национална телевизия заснема документален филм за Вековния дъб край с.Яребична. Филмът е излъчен на 8 ноември1980г. под заглавие „Дъбът”.
През 1989г. на празника на селото (Спасовден) се чества 600-годишнината на този Природен паметник. По разкази на дядо Купен Палов: (1981г.) ”Учителите от селското школо често ни водеха под клоните му на разходка, а ние десетина ученици с разтворени, наловени ръце, не можехме да го прегърнем. Сенките му са постоянно пладнище, селски хармани се въртят край него”.
В „Известия на Варненското археологическо дружество”, кн. 2 от 1909г. е записано: „Поверие за един дъб до с. Малка Франга, Варненско: На горния край на селото шуми един вековен дъб, известен под името „Коджа меше”, т.е. ”Голям дъб”, едничък по височина и дебелина в околностите.“
Населението почита това дърво като пазител на селото от всички злини.
Преди 2002г. дъбът е ударен от гръм, който засяга една част от короната и дънера му, но това не успява да пречупи този вековен колос, който гордо и величествено извива снага към небето.
През 1982г. Купен Палов – жител на селото – написва стих за дъба край селото:
ДЪБЪТ КРАЙ СЕЛОТО
Като страж на Франгенското плато
той е горд на вечния си пост.
В детски дни тук идвахме стократно,
ала днес пристъпвам като гост.
Добруджански вихър ли го брули,
черноморски бриз ли полети,
в маранята ли трепти на юли –
стар чобан легендата шепти:
„…В сянката му от години стари
цял казан със лири е зарит,
цял казан жълтици, жар – пендари,
но ги пази дух – стопан сърдит.
Иманяри дебнат в страх казана
под звездите срещу Гергьовден-
щом задреме в срединощ стопана,
златото ще лумне в плам червен.
Хвърлиш ли през пламъка тояга
в доби щом петел не е пропял,
огънят в пендари се разпада.
Огънят …, но кой го е видял?
А стеблото злостник ли вдълбае,
или скърши жълъд и клонак,
да си знае – близък му е краят –
ще го скрие черна пръст и мрак!…“
Пъстропери птици гласовито
във дъба гнездят до днешен ден,
а залага злато в златно жито
тракторът – прокудил дух смутен.
Тъй дъбът спокойно, горделиво
среща и изпраща век след век
с присмех на предание мъгливо,
с устрема на новия човек.
