Вид: Черница
Възраст: 650 г.
Местоположение: гр. София
Номиниращ: Румяна Григорова
ЧЕРНИЦАТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Историята на тази черница ми разказа преди време една възрастна софиянка Анка Дончева. Впоследствие тя е поместила част от своите спомени във вестник „Жарава“, брой 3, 1-15 февруари 2015г. Изпращам ви нейните спомени относно дълговековното дърво. То е Бяла черница (Morus alba). Ето разказа на Анка Дончева:
„Когато наближат дните от героичната кончина на Апостола, с особена тайнственост ме обземат спомени от детството, за моята първа среща с този неповторим българин.
Беше февруари преди седемдесет години, когато бях навършила единадесетте и вече четях книжки. В училище вече няколко дни с любимата учителка разучавахме стихове, четяхме творби, посветени на живота и делото на Васил Левски, играехме пиеси. Патриотичният дух беше достигнал неочаквана висота.
През неделния ден баща ни хвана мен и сестра ми за ръка, изведе ни на разходка и заяви, че ще ни направи голям подарък. Вървяхме задъхани из заснежените софийски улици. Пред Централната баня играхме до насита със снежни топки. Много скоро стигнахме до едно голямо дърво, където баща ми обяви място за почивка и че това е нашият подарък.
– Това е черницата на Васил Левски – разказваше той – Когато е обхождал страната да организира революционни комитети, често е идвал и в София. На това място е имало хан, ханът на прочутия Хаджи Мано. Носи се славата на Хаджията, че още преди Освобождението е участвал в Народния църковен събор в Цариград, където трябвало да се реши къде да е седалището на Българската епархия. Бил е член на Софийския организационен комитет, както и дарител на парични средства за народното дело. Тук Васил Левски се е срещал със съмишленици. Сега от хана се виждат само остатъци от чардаците му. А тази черница, която е растяла на входа на двора, е единственият жив свидетел, който е посрещал гостите. На нейните клони Апостола е завързвал юздите на коня си, затова народът я нарича Черницата на Левски.
Изненадана гледах дървото, което извисяваше голите си клони високо в небето. Около дървото бяха цъфнали няколко кокичета. В детските ми очи дървото изглеждаше огромно. Благодарих на баща ми за странния подарък и си мислех, че по-голям никога не ще получа. Така и стана. През целия си живот всяка година се радвам, когато клоните се разлистят, а под короната през лятото се стеле живителна сянка. Радвам се, че верността на легендата е подкрепена от записките на самия Васил Левски, в които споменава за пребиваването си в Мановия хан.
Изпълва ме гордост, когато виждам хора, дошли да положат цвете. За съжаление в наши дни не само децата, а и някои от възрастните софиянци, дори не са чували за тази наша светиня. Оцеляла е по чудо. Ще откриете историческата черница на стотина крачки на изток от Централната софийска баня. Възправя гордия си ръст на улица „Искър“ 2, до входа на паркинг. Черницата на Левски е обявена за най-старото дърво в София.“
Това е моята номинация за „Вековните дървета говорят“. Бих казала в заключение, че съм силно разтревожена за Черницата на Левски. Оградено отвсякъде с асфалт, дървото няма възможност да „пие вода“. Отделно, че всеки момент би могло да бъде изкоренено, както японските вишни и много други софийски дървета, от богати хора на които зеленината и историята им пречат. Аз видях – наистина дървото е огромно, но е на много неподходящо в днешните условия място. Снимах го така, както се снима човек като за последно.
Благодаря за вниманието. Предадох ви разказа на старата софиянка, данни доколкото виждам и колкото са останали и четири снимки. Ще се радвам ако това „арестувано“, но уникално по своята възраст и история дърво получи внимание и признание.