Вид: Дъб
Възраст: 385 г.
Местоположение: Бивше с. Калиманица, обл. Монтана
Номиниращ: Бойка Серафимова
Искам да Ви разкажа историята на едно красиво вековно дърво. То е от вида „летен дъб” и е на 385 години. Високо е 27 метра, а короната му хвърля сянка на повече от 36 метра ширина, обиколката му е 3,50 м.
Намира се на мястото, където е било родното село на големия български писател Йордан Радичков – Калиманица, Област Монтана. Някога е расло в двора на селското училище, на площада, а днес маркира мястото на несъществуващото село. До преди няколко години около дървото е имало пустееща земя, днес наоколо расте голяма ябълкова градина. До него се стига по тесен селски път, вижда се от далече и запленява погледа на всеки пътник със своя исполински ръст и красота.
Село Калиманица е съществувало до 1984 година, но Указът на Държавния съвет за заличаването му е от 1971 година. До Освобождението било турско село, а в древни времена е населявано от траки и римляни. На 2 километра северно от него е открита римска вила.
Неговите жители, заедно със жителите на съседното село Живовци, са изселени заради строящия се няколко години и открит през 1986 г. язовир Огоста. Тогава се е смятало, че водите на големия язовир ще залеят селото.
Днес от това живописно място са останали 3 неща, които да напомнят за него – вековното дърво, изграденият, но недовършен храм и паметник на падналите в Отечествената война войници от с. Калиманица.
Всеизвестна е голямата любов и мъка на писателя към родния му край, описан и в пътеписа му „Горда Стара планина”.
„Бедно мое родно село!….Заличиха го от списъка на населените места и оттогава насетне там започна да расте само дива трева и коприва”… „Аз все мисля, че моят край е уникален и че хората не знаят за него, че съм длъжен чрез средствата на прозата да мога да разкажа повече за този край. За да могат повече хора да научат за него. Дълбоко в себе си съм убеден, че когато ние се обръщаме, когато записваме нещо на книга, по този начин му даваме безсмъртие… Където и да се намирам, моят роден край винаги се изпречва напреде ми…“
Когато ходел на лов из родните места с приятели, Радичков обичал да спира под голямото дърво. Там сладкодумният писател разказвал спомени от детството си, дървото било неговата връзка с обичания и никога не прежален роден край.
От 2009 година, по инициатива на Дружеството на художниците „Тенец” – гр Монтана, на 24 октомври – рожденият му ден, под вековното дърво се събират художници и други културни дейци от Монтана и Берковица, за да почетат паметта на големия и обичан писател. То посреща гостите всяка година и постепенно се превръща в място, където хората ще идват, за да усетят големия родолюбив дух на нашия земляк – писателят Йордан Радичков.
Това дърво е с корени, силни и здрави, защото пият сок от голямата любов на такива предци, седели под сянката му, като Радичков.
