Вид: Круша
Възраст: 150 г.
Местоположение: ман. "Св. Троица", гр. Априлци
Номиниращ: Йоан Стефанов
Ще ви разкажа за крушата, намираща се в двора на Девическия манастир ”Света Троица” в кв. Ново село на моя роден град – Априлци. Тя е плодно дърво с дълга история. И все още дава плодове!
Сега ще ви разкажа легенда, свързана с това дърво:
При потушаването на Новоселското въстание против турското робство на 11.05.1876 година, в манастира нахлули турци. Те убили общо дванадесет души – осем монахини, поп Георги Дабев, Йосиф Радионов, осемгодишния му син и Вълито – клисаря от Млечево. Със сигурност картината е била една от най-ужасните. От целия манастир е оцелял параклисът ”Свети Иван Рилски”, който е изграден изцяло от камък и тази круша.
Тогава тя е била млада фиданка. Станала е ням свидетел на жестокостите на озверелите поробители. Загиналите за вяра и род тогава Свети Новоселски мъченици бяха канонизирани от Светия Синод на БПЦ и е определен ден Девети май, в който всяка година да се почете паметта им. Защото тогава те са били посечени.
Казват, че когато турците са нахлули в манастира, една монахиня от страх, че ще загуби живота си, се вцепенила пред крушата и заради това турците не я закачали. Впоследствие тя станала игуменка и възродила живота на обителта, като превърнала манастира в място не само за молитва, но и в пантеон на загиналите.
Въпреки жестокостите, които е „видяла”, крушата – обект на моя разказ – продължила да дава плодове. И ако Сопотският Метох има своята вековна лоза – най- старата в Югоизточна Европа, то нашият Девически манастир има своята плододаваща вече над 150 години круша.
Този манастир е много красив. През пролетта пчелите събират нектар от нацъфтелите овошки, а през есента са нацъфтели вкусни плодове.
В манастирския двор има чимширови храсти, които сигурно също са връстници на крушата. В двора на манастира се намира традиционната чешма, която е дарение от габровския фабрикант Пенчо Семов.
