Вид: Дъб
Възраст: 800 г.
Местоположение: с. Пенкьовци, общ. Трън
Номиниращ: Пенко Янков, с. Варвара, общ. Септември
Според легендата селото е основано в края на XII в., около 1270 г., когато в него се заселва един търновски болярин на име Пенко. Тук той избира подходящо място, намира добър народ, организира го и така образува най-образцовото село, наречено на негово име Пенково – жителите му са наричани Пенковци и оттам – на Пенкьовци. Сведения за село Пенкьовци от късното средновековие черпим от списъците на джелепкешаните от 1576 г., под името Пенкьофче, към каза Радомир.
Безспорно най-голяма забележителност и най-добре запазена е средновековната църква „Св. Петка“, която в миналото е била манастирска. Според преданието, при пренасяне мощите на Света Петка от Търново за Видин, една нощ те престояли и тук. Знае се от сигурни исторически свидетелства, че през XIII и XIV в. Св. Петка е смятана за покровителка на столицата на България. По времето на Иван Шишман под молитвите на преподобната майка (Парашкева) растяло благочестието на народа. Но скоро турците се опълчили срещу България и войските на Баязид влизат в Търново през 1393 г. Така светицата се оказва в опасност. Оттук поверието, че за да се спаси, тя напуска тайно Търново и се установява в Пенкьовци, където се укрива. Преследвана, накрая тя е заловена и убита. След разрушаването на манастирската църква признателното население решава в нейна чест да издигне нов храм на името на Св. Петка и за да го съхрани от похитителите-турци, го затрупва с дебел слой пръст.
Така изминали много години, старите хора измрели, а младите вече не знаели, че имат храм, който е затрупан. Лека-полека дъждовете измили върха на обраслата могила. Един ден козелът на местния пастир се изгубил и бил намерен в храсталаците на могилата да ближе показващия се на повърхността окислен кръст от купола на храма. Селяните разровили могилата и открили църквата. На няколко крачки от църквата „Св. Петка“ е изградена чешмичка, от която и днес сълзи бистра и студена водица. Поверието за нея гласи, че тъкмо там светицата е убита от враговете на християнското благочестие и бистроструйната водица сълзи до днес в знак на скръб.
Църквата „Св. Петка“ е била тайно средище на будни хора от този край. Тук, в тази светиня, Ильо Войвода е събирал патриотично настроени хора от Краище и създал с тях чета, с която участвуват в сръбско-турската война през 1876 г. Пенкьовският манастир е ревностен пазител на народния дух, език и традиции, крепител на националното съзнание на местното население. Църквата „Св. Петка“ е съкровищница на самобитната народна култура и изкуство, с отглас от оригиналното строителство на прочути пенкьовски майстори. В продължение на векове тя е пръскала светлина, превръщала е в закон нравствени норми, които са съхранявали и българския дух.
Близо до входа към църковния двор се издига вековен дъб, за който се смята, че е на повече от 800 години. А негов побратим се издига до сградата на някогашното училище, просъществувало като прогимназия до 60-те години на миналия век. Под него местните се събират на традиционен събор през юни и затова има издигната импровизирана сцена пред дъба.
Комплексът от дървета около „Света Петка“ заслужава да стане известен на цяла България, защото атмосферата е неповторима. Дъбът до училището очевидно е расъл на по-благодатна почва, на завет зад училищната сграда и затова е с огромни размери. Местните обаче смятат, че и двете дървета са на 800 години. Затова и номинацията е за двете.
Вековните дървета се радват на внимание, защото има хора, които идват при тях от години, за да черпят енергия, обгръщайки ги, но и за да проумеят, че благодатта на това място е от Бога. В книгата на Матю Силвърстоун, озаглавена „Заслепени от науката“ (Blinded By Science), има много подробности за ползата от общуването на хората с дърветата, а също така съществува психотерапевтична парадигма, основана върху лечение чрез прегръщане на дървета.
