Вид: Космат дъб
Възраст: 400 г.
Местоположение: гр. Тервел
Номиниращ: СУ „Й. Йовков“, гр. Тервел
На територията на община Тервел растат 5 вековни дървета, които са обявени за защитени. Старият дъб е вековното дърво, чийто величествен силует е един от символите на общината и на града. Расте в центъра на град Тервел, насред площада. Преди столетия мястото на днешния градски площад е представлявало дъбова гора. Разказва се, че това дърво е единственото запазено от гората при заселването и строежа на сградите и пешеходните зони.
През малкото българско селище са преминали много завоеватели и вражески армии, които са го плячкосвали и избивали местното население. Стволът на Дъба вероятно е пълен с куршуми, които той от векове болезнено издържа. Нападан от иманяри, подлаган на нехайно отношение от властите, устоявал на човешкото изкушение да бъде използван за битови нужди, той сякаш е закрилян от съдбата. Устоял е, за да ни радва и днес със своето величие, символ на здраве и дълголетие.
Старият дъб е единственият свидетел на героичната битка от новата история на Тервел, състояла се на 2 септември 1916 г. под командването на генерал Иван Колев. Славната Първа конна дивизия освобождава първо града и добруджанските села около него от румънската окупация.
Забулен в тайнственост, чрез трепета на листата и свистенето на вятъра в клоните му, той нашепва своя неспирен разказ за отминалите времена и сякаш иска да ни предаде мъдростта, която пази в огромния си ствол. Радостно е, че Старият дъб продължава да печели любовта на все повече тервелчани и да ги зарежда със сила и енергия, защото за тях той е най-старият „жител“ на града.
Самородният поет и народен певец дядо Радичко Куманов от с. Войниково пръв през 50-те години на ХХ в. съчини и запя песен за Стария дъб:
Ой, дъбе, ти дъбе, ти дърво вековно!
С векове ни гледаш, гледаш, не говориш.
Какво си видяло в Добруджа родено?
Дървото въздъхва, с листи зашумява.
Корени забило долу в черната земя.
Черна, поробена, клони си издига горе в синьо небе.
За да може гледа широко и високо.
Зад бяла Дунава и равна Русия.
Идат ли на помощ руси и казаци наши двойни братя.
И дядо Радичко се явява родоначалник на следващите поколения, които с различни форми на изкуството възвеличават дървото. Началната учителка и поетесата Цветанка Костова пише стихове за него. Малки и голени ученици рисуват вековните му клони, а бъдещи писатели изразяват възхищението си в своите разкази и есета.
Днес едва ли бихме могли да си представи града ни без Стария дъб. Със силата, дълголетието и достойнството, което излъчва, той е давал и дава упование и надежда на много поколения, които са се вдъхновявали от неговата издържливост. Дъбът все повече се обвива с ореола на славата и легендите и се превръща в икона за всеки дом в града.
И ние днес продължаваме да му се възхищаваме и обещаваме, че ще полагаме грижи за него, за да продължи да ни „гледа и слуша“, защото неговата история е историята на града ни.
Повечето от информация е от изследователя на Стария дъб – Петър Жеков
