Вид: Източен чинар
Възраст: над 500 г.
Местоположение: ул. „Иларион Макариополски“, гр. Гоце Делчев
Номиниращ: Невсе Арнауд, гр. Благоевград
Бей чинар е най-голямото, най-известното и най-старото дърво в Гоце Делчев, една от емблемите на града. През 1968 г. е поставен под закрилата на Закона за защита на природата, като още тогава възрастта му е изчислена на около 500 години. Висок е 56 м и има обиколка на ствола 14 м. Чинарът расте в западната част на града, в т.нар. „Косова махала”, на левия бряг на р. Делчевска.
Името Бей чинар му е дадено от старите неврокопчани и идва от това, че е растяло в близост до някогашния конак на влиятелния турчин Рифат бей.
В миналото до дървото се е издигало минарето на джамия, функционирала до освобождението на Неврокоп от османско владичество (1912 г.), която е разрушена през 1939 г. Според местни предания, разказвани от стари хора, сградата е била някога християнски храм, който, след завладяването на тези земи от османлиите, бил преустроен в джамия. Според тези предания храмът е бил посветен на Света Марина, а не черквата, съществувала в североизточното подножие на хълма Хамам баир (близо до днешното Трето основно училище), както битува общоприетото мнение.
През 60-те години на XX в., при корекции на коритото на реката, с цел изграждане на защитни диги, работници се натъкват на основите на стара сграда. За съжаление, нейните останки се появяват във времена, когато местната власт не проявява никакъв интерес към откритието. Тогава, за да не се спира ходът на строителните работи, градежът е зарит набързо, а с времето е покрит и от наносите на реката. В наши дни, само по описания на местни хора и без да имат пряко наблюдение, археолози изказват мнения, че при Бей чинар най-вероятно е съществувал древен християнски храм.
Вестник „Градът“ подема кампания за възраждане на този храм и приканва всеки от жителите на Гоце Делчев, региона, областта, страната и чужбина да се свърже и предостави информация, документи и снимки за това вакъфско място, като поема ангажимента да се свърже с археолози и поиска съдействие от местната власт. Днес мистериите около него биха могли да бъдат разбулени от провеждането на археологически разкопки, а дотогава всяко становище остава в сферата на хипотетичното.
Снимки: Невсе Арнауд
