Вид: Черен бор
Възраст: около 100 г.
Местоположение: на екопътека „Трите смолянски езера“ край гр. Смолян
Номиниращ: Павел Павлов, гр. София
Дървото „Лирата на Орфей“ е от вида черен бор, високо е 34 м и е на около 100 години. Намира се на екопътека „Трите смолянски езера“ и е защитено.
Смолян се смята за роден дом на Орфей. Една от забележителностите в района са Смолянските езера, които са наричани Изумрудените очи на Родопите. Те са били 20, сега са само 7, като най-достъпни са последните три – Тревистото, Бистрото и Мътното. До тях се стига по екопътека „Трите смолянски езера”, където се намират дърветата „Трона на Евридика” и „Лирата на Орфей”. Първото е съвкупност от няколко дървета, които в основата си образуват трон, докато второто от средата си се разклонява на три и наподобява лира. За жалост и двете са с отчупени клони, вероятно от снега.
Езерата и екопътеката се намират под високите Орфееви скали. Легендата гласи, че Орфей е черпел вдъхновение за песните си от гледките, разкриващи се от скалата. Седял и свирел на арфата си, а песните се носели из целите Родопи. Когато видиш как легендите са се пренесли в природата, не може да не почувстваш мистичното.
Двете дървета ни припомнят легендата за Орфей и Евридика:
Орфей бил най-великият певец, поет и музикант на древността. Негов баща бил речният бог Еагър, владетелят на Хемус (Стара планина), а негова майка и учителка – музата на епическата поезия Калиопа. Той затъмнявал със славата си дори водача на музите Аполон. Вълшебните му песни и лира омайвали птици и животни, горите свеждали клоните си, скали и планини се раздвижвали и планинските преспи се разтапяли. Орфей участвал в похода на аргонавтите за златното руно и с песните си отмервал ритъма на гребците, а край брега на морските сирени заглушавал с вълшебния си глас омайните им песнопения. Кратка и трагична била любовта на сладкогласния тракийски певец.
След сватбения ден, змия ухапала крака на неговата невеста, дриадата Евридика, и вляла отровата си в крехкото й тяло. За да си я върне, Орфей слязъл в подземния свят при Хадес. За тази цел минал през пещерата Дяволското гърло.
Никой не можел да устои на нежния шепот на печалната му лира и затрогващата му песен. Развълнували се дори суровите богове на безплътните сенки Аид и Персефона и трогнати от безкрайната му любов, позволили на певеца да изведе любимата си, при условие че няма да се обръща към нея, докато стигне светлината. Но Орфей не издържал на изкушението и вървейки по стръмната и мрачна пътека, извърнал с копнеж поглед към своята Евридика. В същия миг тя полетяла завинаги обратно в подземното царство.
Снимки: Павел Павлов
