Вид: Дъб
Възраст: около 500 г.
Местоположение: в центъра на с. Ново село, общ. Велико Търново
Номиниращ: Дарина Арнаудова-Горчакова, БНР
Дъбът – памет и символ на с. Ново село
Предлагам на вашето внимание фрагмент от предаване, излъчено преди 8 години по програма „Христо Ботев” на БНР, посветено на с. Ново село, Великотърновска област. Селото е отличително с това, че е родно място на Матей Преображенски и всяка година в негова памет се прави аудио-визуален спектакъл – звук и светлина озаряват местния храм, диктор-актьор припомня делото на родолюбивия българин, местни изявени самодейци се включват с изпълненията си.
Но петвековният дъб в самия център на селото, пред който от пет чучура струи бистра ледена вода, грабна вниманието ми. Този дъб е мълчаливият свидетел на съграждането на новото поселище в склоновете на Балкана. Може би и на вас ще ви бъде интересно да научите тази история. Затова изпращам разказа на кмета Христо Христов:
„Тyк е била гъста дъбова гора и блата. Блата основно от два извора, единият от които е точно този, който съществува оттогава. Именно тази вода помни събитията от 1750 година. Това Ново село, последното, е на 260 години. За щастие, имаме един оцелял вековен дъб, който според специалистите е на 500 години. Да можеше да разказва, защото вероятно под кората на този дъб стои историята на Ново село. И ако търсим символиката в това какво представлява дъбът, по принцип това се свързва с постоянство, упоритост, многолетие, нещо здраво и твърдо стоящо. И аз много се надявам нашите предци да са разпознали вярно тази символика, защото това са едни от най-устойчивите символи – водата и дъбът. Защото, както знаем всички, водата е жива, тя също помни. Ако старецът забрави нещо, тя никога няма да го забрави.
Да, дъбът е жив и сякаш нещо го съживи преди десетина години. Точно затова през 2010 година ние чествахме 260 години от създаването на Ново село. Ето там виждате зад чимшира едно младо дъбче, което ние посадихме тогава с идеята то да вплете корените си във вековния дъб, докато той още е жив, и то да предаде историята, която помни, и силата, разбира се, и с надеждата, ако дъбът пропусне нещо, водата ще поправи това.
Интересното е, че специалистите и всички лесовъди твърдяха, че да посадиш фиданка от дъб през месец май и тя да се прихване, шансът граничи с 5%. Вероятно желанието ни беше огромно, защото дръвчето се хвана. Мен много ме притесняваше това, че трябва тайничко да пресаждаме някоя нощ отново дръвчето през есента, но това не се случи, дръвчето си тръгна. Зеленее, извисява клонки зад чимшира.“
Снимки дъб: Орлин Джомов
Снимки фиданка: Христо Христов
