Вид: Черница
Възраст: Около 450 г.
Местоположение: В градинката срещу Районен съд – Велики Преслав
Номиниращ: НЧ „Развитие 1874”, гр. Велики Преслав
Дълголетни са корените на старата черница, която издига снага в центъра на гр. Велики Преслав. Близо 450 години тя стои безмълвна, като свидетел на мъки и радост. Старата черница помни Левски, Стефан Караджа, Иван Вазов. През турско време местната кръчма в Преслав се намирала точно срещу конака. А в двора й растяла тази черница. Според някои предания дървото е засадено там от самия Мидхат паша.
В сборника „Преславски легенди” на Йордан Станев е описано преминаването на Стефан Караджа с неколцина хайдути през Преслав по път за Котленския Балкан. Тогава войводата не само че успява с хитрост да се спаси от преследващия го Али Ефенди, началник на вилаета Ески Стамбул (старата столица Преслав), а и го прави за смях пред аскерите му и цялото население, като отсяда във въпросната кръчма с черницата срещу самия конак. След преживяното унижение, ядосаният валия нарежда градът да бъде обсаден от войска, а всеки заловен хайдутин и борец срещу османската власт „…да бъде обесен на тази стара черница… Зимната виелица бе засипала следите на четниците. Слънцето едва си пробиваше път през тъмните облаци. Последните му лъчи огряваха върховете на старата черница и се скриваха зад Стара планина.”
А сега си представете, че годината е 1900-та. След кратък престой в Търново, Иван Вазов потеглил с влак за Преслав. Ето как описва посещението си в нашия град самият Вазов в своите „Пътеписи”:
„Как обаятелно е звучало това красно, внушително име на слуха ми в ученическите години! Как много е говорило на младенческото ми въображение за стара слава, за дворци, за велики царе, за Крума, за Бориса, за Симеона! … Но изгря свободата, минаха двадесет и три години свободен живот и едвам тогава ми падна случай да намина в Преслав и да се поклоня на столицата на великия Симеон.”
По спомени на възрастни преславяни, посрещането на Вазов се състояло тук, под тази черница, в двора на кръчмата-кафене, тогава собственост на Ченьо Жеков. Докато пиели каймаклията кафе и хапвали бяло сладко, там непрестанно се трупали любопитни граждани, пристигали ученици и учители. Тук, на мястото, където е станало посрещането на госта, днес има поставен гранитен паметен знак.
Сменят се годишни времена, а черницата стои все така като страж на вековете, ту с пролетна премяна, ту с жълти листа. А градинката около нея в центъра на Велики Преслав се е превърнала в любимо място за срещи, отдих и прохлада през летните месеци под клоните на вековното дърво и пръските на градския шадраван.
Снимки: Hunt On Photos Studio, гр. Велики Преслав
