Вид: Източен чинар (Plantatus orientalis)
Възраст: над 280 г.
Местоположение: Смолян
Номиниращ: Саша Ботева
Вековното дърво – чинар (Plantatus orientalis – Източен чинар) е една от природните забележителности на град Смолян. Дървото е на повече от 280 години. Неговата история започва с пренасянето му от Беломорието – Гърция – през 1720 г. – и е засадено в така наречения „Стар център“ на Смолян. Вековното дърво е част от впечатляващ ансамбъл, включващ джамия и християнска църква с единствената дървена камбанария на територията на общината. Всеки, който пожелае, има възможността да се помоли там. А около дървото може спокойно човек да отдъхне и да се наслади на красотата му. Преди да стигнете до него, ще минете през мостче, под което минава и река Черна. Вековното дърво е един от символите на стария Смолян. Около него се е намирал „Хуриет Мегдан“, прекръстен по-късно на площад „Свобода“. Тук е било културното и духовно средище на Пашмакли (дн. Смолян) в миналото.
В продължение на последните 50 години се охранява от държавата като природна забележителност, обявена със Заповед № 508/28.03.1968 год. на Министерството на горите и горската промишленост. За нещастие през 2020 година, на 15 октомври, дървото претърпява счупване на част от клоните, в резултат на силен бурен вятър. От 2019 г. насам, е било увредено два пъти, поради лошото време. Въпреки това дървото все още представлява обект на красотата на природата. За опазването и възстановяването му се полагат грижи, като те са започнали още след появата на силните бури и снеговалежи. Прилагат се възобновителни дейности като почистване на мъртвата дървесина, запечатване на кухините, хралупите и изрязаните клони, замазване на загнилата кора с овощарска замазка и др.
Това дърво живее, за да ни напомня, че не само е важно да бъдат засаждани дървета, но и да бъдат отглеждани за поколения напред. Всеки трябва да полага грижа към природата и – най-вече – към дърветата. Дървото на живота крие спомена на историята.
Чинара на Смолян заслужава да стане любимо дърво на България, защото е съхранило в себе си скромна, но много значителна и важна история за нашето общество.
Хората по улиците казват, че дървото се намира на 15-20 мин. път от центъра на града, но всъщност се стига за около 10. Бурите са отнели част от клоните му, за да изникнат нови, по-красиви. Смятам, че това дърво съхранява в себе си не само красотата, но и борбата за живот. И въпреки че клоните му са били прибрани от съдбата, то все още се бори да живее и да донесе радост на всички, които са се запътили към него.
Не знаех накъде отивам. Не бях сигурна дали съм поела правилния път, но повярвах на това, че там има красиво дърво, което ще ми се отблагодари с невероятна гледка. И въпреки че не успях да го снимам в пълната му красота, се надявам това дърво да бъде забелязано от повече хора, и всеки, който има възможност, да отиде и да го посети.
Винаги съм обичала дърветата. Когато бях дете, видях с очите си как отрязват дърво, подобно на чинара. Да си призная, не искам повече да бъда свидетел на такова нещо. Тогава намерих нови дървета, които да запълнят празнината в сърцето ми от загубата на въпросното дърво. Но все още имаше малка „дупка“ в сърцето ми. Понякога смятаме, че щастието и радостта се крият в нещо голямо. Всъщност да, някои са познали. Защото аз открих нещо голямо, което да ме зарадва и да запълни празното поле в моето сърце. И това беше дървото – Чинара.
Нека опазваме дърветата, доколкото можем. Нека ценим това, което природата ни е дала, защото не се знае кога отново ще имаме същото от това, което сме получили.
СНИМКИ: Саша Ботева
