Вид: Церсис
Възраст: около 72 г.
Местоположение: гр. Варна, Морска градина
Номиниращ: Саша Ботева
Може би, това е най-известното дърво във Варна и един от символите на града – кривото дърво в Морската градина. Всички знаят, че всички деца уговарят своите сбирки именно тук.
Всички деца се радват да се катерят по него и да черпят от неговата енергия и радост. Всички деца са радостни и щастливи, когато са крачка по-близо до небето, заради това дърво. Но на въпросната табела няма да откриете информация защо поколения варненци и гости на града са се спирали и продължават да се спират пред дървото с причудлива форма.
Дървото е любимото място на децата в морската градина, които се катерят по клоните му. Кривото дърво е притегателна сила за влюбени двойки, както и за практикуващи духовни практики и бойни изкуства. Често може да видите наоколо му групи от практикуващи хора бойни изкуства, именно заради силата и енергията, която им носи. Причината според мнозина е, че то има специална енергийна сила.
На около 70 години, Антон Новак, създателят на Приморския парк, е внесъл този вид „Церсис“ от Преславския балкан. Видът е наричан още див рожков и е от семейство Бобови, познат и като „Дървото на Юдея“. Според легендата, на такова дърво се е обесил предателят на Исус, след което белите му дотогава цветове почервенели от срам.
Кривото дърво е с такава нестандартна форма, тъй като е полухрастовидно. С времето стволът му се е увеличавал встрани, за да придобие настоящата си форма. В началото то тръгва като нисък храст и с годините, след като са го оставили, прави голямо стъбло. Не става високо за разлика от чинара или липата, а тръгват множество разклонения от земята. Също така, в Морската градина има още няколко от този вид храстовидни дървета. Те се намират в близост до това, но са по-млади и не са толкова силно разклонени.
Дървото не е опасно за нито едно от децата, играещи там. Има излят бетон, който е подпрян с чатал. Редовно се правят огледи на всички дървесни видове в градината. Твърди се, че дървото няма да бъде махнато, докато все още е живо и дава цветове на хората, които искат да му се порадват, да си направят снимка, да поиграят или просто да отпочинат до него.
Като малка често отивах там за да играя с приятели. Спомням си как приятелите ми от гимназията организираха „скрито“ отпразнуване на рождения ми ден, преди няколко години. Беше толкова красиво да седнем всички заедно сред природата в близост до това дърво. Оттогава, всеки един рожден ден го празнувах там с приятелите си. Стана като „традиция“.
Винаги празнувахме с усмивки на лицата и винаги ни беше весело и забавно. Случваше се понякога да бъде и дъждовно, но това дърво ни събираше. Това дърво ни обединяваше. Това дърво събираше всичките ни прекрасни емоции в един ден.
Днес реших да изляза сред природата и да му се насладя отново. Не бях ходила в Морската градина от няколко дни. Исках да му се нарадвам и да черпя малко сили и енергия от него, защото определено имах нужда от такива за идващата седмица.
Понякога ние хората забравяме, че природата около нас иска грижи. Често забравям това, що е „красота“ и що е „природа“. Но както ние хората, така и природата мина през промени.
Дървото в продължение на години дава красиви розово-червени цветове, които радват детските очи през пролетта. И въпреки че понякога няма цветове и листа, то все още си остава символ на града. Понякога хората виждат това, което е отвън и забравят какво се крие отвътре.
Защото това дърво през зимата няма листа. И на някого може да му се стори, че не съдържа в себе си и грам красота. Но когато се върнеш в спомени, разбираш, че всъщност то те е правило щастлив през цялото време. Дори когато просто си минавал оттам, защото си бързал за работа. Дори когато просто си искал да направиш една снимка, за да я пратиш на някого. Дори когато си искал просто да наминеш, за да подишаш свежия въздух покрай морето. Дори когато…
А всички си мислим, че спомените не са кой знае какво. А всъщност, това дърво ни събира всички нас. Събира ни и ни обединява към по-добро. Към усмивките, към щастието и към любовта. Кара ни да сме по-добри и по-благородни. Защото не ние сме създали тези спомени, а то. Кривото дърво на Варна. Ето това е моята история. Кратка, но пък искрена.
СНИМКИ: Саша Ботева
