Победители 2012

Местоположение: с. Глушник, обл. Сливен

Възраст: 200-500 години

Вид: Черница и орехи

Номинирал: Стефан Стефанов,  с. Глушник, обл. Сливен

Дворът на вековните дървета

Искам да ви представя една вековна черница и два вековни ореха, които живеят в моя двор в с. Глушник община Сливен. На мен са ми много скъпи и ми е много трудно да имам любимо сред тях. Другата причина да ги пратя трите е, че трите заедно предстои да бъдат обявени официално за вековни, а наличието на не едно а три вековни дървета в един имот е абсолютен прецедент за България.

Орехите са поне на 200 години, защото прабаба ми, която почина на 98-годишна възраст преди 15 години, ги е сварила вече като много големи дървета на младини, когато се е омъжила за прадядо ми. Още тогава не е имало спомен кой ги е засял.

Черницата по груби сметки е над 500-годишна и под нея много често е отсядал Панайот Хитов, който я описва в книгата си „Как станах хайдутин“ като място, където е сбирал хайдутите си.

Местоположение: ПУИ ”Асен Киселинчев”, гр. Долни Дъбник

Възраст: 3 г.

Вид: Явор

Номинирал: Клуб „Млад еколог“, ПУИ „А. Киселинчев“, гр. Долни Дъбник

Историята на нашето дърво е кратка: от дънер пред двора на училището. Както всяка година,  така и тази, всички класове участваха в съревнованието за „Най-красив и приветлив район от училищния парк”. Районите бяха старателно почистени, а до крайния срок на обявяване на победителите имаше още време. Ние, участниците в клуб „Млад еколог” решихме да почистим и района около училищния двор. От един изсъхнал дънер забелязахме издънки. Дървото беше явор. Укрепихме младите клонки и се радвахме, че продължихме живота на отсеченото дърво. То стана символ на нашия клуб – дървото, което обичаме и ценим.

Местоположение: гр. Враца

Възраст: 5-6 г.

Вид: Черница

Номинирал: Росен Спасов, гр. Враца

 

 

Искам да Ви разкажа историята на едно дърво, което тази година няма шанс да спечели вашия конкурс, но в бъдеще – кой знае? Скептиците, гледайки снимките, ще кажат: „Че това дори не е дърво, това е клечка с малко по едри листа!“ Ето какво прави дървото различно и ценно за мен, а като започне да дава плод – надявам се – и за други хора.

През 2010г., гледайки новините, разказаха историята на Стамболския дуд, който загивал. Живея във Враца, минавал съм и съм гледал стотици пъти въпросния дуд. По случайност се занимавам любителски с овощарство, взех случая присърце – питах разни хора, четох книги и в интернет – нищо конкретно за размножаването на въпросния вид черници. Реших да опитам принципа проба-грешка, експериментирах – лятото на 2010г., лятото на 2011г. и пролетта на 2012г. Накрая, след почти 3г. и десетки най-различни начини на присаждане, едно дърво се прихвана (на снимките).

Стамболския дуд се намира в частен имот, дървото – негова присадка е на обществено място, така че след време всеки, който желае ще може да опита лековитите дуди. За въпросното дръвче знаем аз, вие и още 10-15 човека, половината от които не ползват интернет, така че няма как да събере достатъчно гласове. Но ако все пак съм Ви заинтригувал и минавате през Враца, погледнете го, дървото се намира на изхода на Враца за Монтана, веднага след подлеза в края на града, вдясно, съвсем близо до бензиностанция В-189 на LUKOIL. Персоналът на бензиностанцията знае за дървото.

Дървото е черна черница, високо е 220см. Подложката е на 5-6 години, присадката е на 5 месеца.