Победители 2014

Местоположение: с. Арчар, обл. Видин

Възраст: 51 години

Вид: Чинар

Номинирал: Мирослав Людмилов, с. Арчар, обл. Видин

Част от историята на номиниращия:

Ще ви разкажа за един истински приятел, който от десетилетия стои като храбър боец и защитник на местното население в село Арчар. Това е историята на нашето дърво, с което съм израснал аз и няколко поколения преди мен.

Назад във времето, някъде след 50-те години, Венелин Пашански донесъл семена от дърво на чинар от Южна България и ги посял в кът на разсадника към Горското стопанство във Видин. Поникнали само 7 фиданки, а от тях само една пристигнала за засаждане в Арчар след дълги спорове.

Тогавашният озеленител, Кирил Николов (моят прадядо), дал предложение фиданката да бъде засадена пред сградата на Съвета и в близост до училището, църквата и читалището на селото. Засаждането се провело в един ленински съботник през 1963 г. като част от приготовленията за Деня на труда. Фиданката била засадена от моя прадядо Киро и бай Радко Коняра, който изгражда и дървена ограда около чинара.

Дървото стои като исполин на площада, благодарение на началните учители,  които са се грижели за него заедно със своите ученици. Традицията да се опазва чинара се е предала през поколенията. Аз също съм участвал в мероприятия за почистване и поддържане на дървото и алеята с липи.

Дървото е част от живота на жителите на Арчар – свидетел на битието на селския труженик, страничен наблюдател на дейността на читалището, всяка година посреща малките първокласници и изпраща вече големите дванайсетокласници от местното училище. Всяка неделя сгушва под своята сянка хората от арчарския пазарен ден и присъства като част от декора на традиционния арчарски събор „Илинден”. Ежегодно в селото се организира семеен празник,  наречен „Аз, мама и татко пред нашето дървото от детството”, на който се събира младо и старо. Празникът винаги е под различен надслов, но чинарът е неизменният и най-важен участник в събитието.

Местоположение: с. Белащица, обл. Пловдив

Възраст: до 1 100 години

Вид: Чинари

Номинирал: Христо Христов, гр. Пловдив и Кметство с. Белащица

Част от историята на номиниращия:

В местността Чифлика в село Белащица растат няколко вековни чинарови дървета, които се споменават в бележките на кръстоносците. Говори се, че на най-величавия от тях цар Калоян е връзвал коня си. На него и растящата до дънера му изящна калина е посветен шедьовърът на живеещия по това време в Белащица Пенчо Славейков – „Неразделни“. Под тежката сянка на вековните чинарите е отмарял и един от най-самобитните български художници на XX век – живописецът от Брезово Златьо Бояджиев, който на един от шедьоврите си („Пейзаж от Белащица“) е изобразил величествения хилядолетен чинар. Възрастни хора си спомнят, че да се възхити на чудодейното чинарено дърво, заедно с царица Йоанна, тук е идвал цар Борис ІІІ.

Според легендата, големият ромейски (византийски) пълководец от български произход, Никифор Ксифий, има изключителен принос за поражението на цар Самуил през 1014 г. За награда Василий Българоубиец го назначава за управител на Филипопол, а той изгражда голям замък-крепост (съществувал до 1650 г.) в днешната местност Чифлика. Следите на тази легенда са живи и до днес – кулата от замъка на филипополския управител и хилядолетният чинар, според легендата, донесен като фиданка от самуиловите воини.

В замъкa край вековния чинар са пребивавали и родствениците на Асеневци – първом великанът на нашето средновековие – Алексий Иванко, известен като убиецът на стария цар Асен, но и също като императорски зет, дръзкият отцепник, умелият военен стратег и военачалник, жестокият ромеоубиец. По-късно – деспот Алексий Слав, самостоятелен български владетел, деспот на немалко българско княжество в Родопите от 1207 до 1230 г., оставил името си на Родопа планина, наричана до ХV – ХVІ век Славееви гори.

Останки от двореца-крепост все още има в южния край на селото. То е преминало последователно през византийски, български и накрая в османски ръце, като турците го разрушили през 1650 г. А тази година ще се отбележат 1000 години от основаното от Самуиловите воини край величествения чинар село, непроменило името си до днес.

Местоположение: в двора на ЦДГ „Първи юни“, гр. Горна Оряховица

Възраст: 3 г.

Вид: Ясен, бреза и гинко билоба

Номинирал: Мадлена Георгиева и група „Мечо Пух“ от ЦДГ „Първи юни“, гр. Горна Оряховица

През пролетта, по случай „Деня на Земята“, заедно с нашите родители имахме ден, посветен на темата „Посади дърво – отгледай надежда“. На този ден си говорихме колко важни са дърветата за нашата планета. Заедно засадихме няколко дървета в двора на нашата градина – 2 ясена, 1 брезичка и 1 гинко билоба, което ни е подарък от Университетска ботаническа градина – София за участие в конкурс, посветен на „Деня на Земята“. Направихме къщичка за птици и посадихме цветя. Вярваме, че всяко посадено дърво ще запази надеждата за чист въздух, ще запази красотата около нас и ще бъде дом на птичките.

Местоположение: в двора на НГХНИ “Константин Преславски“, гр. Варна

Възраст: 2 г.

Вид: Магнолия

Номинирал: Александър Иванов – председател на Ученическия съвет, НГХНИ “Константин Преславски“, гр. Варна

Част от историята на номиниращия:

Тази история е за една дългогодишна традиция в едно уникално училище. В Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски” има обичай, наречен  „Засади дърво – дари живот“. Той е създаден през 2002 година от ученици и учители. И тази година не беше изключение. Подготовката започва месеци преди това. Всички избраха магнолията, която създава пъстрота и приятно усещане за окото. Пластиката за обозначаване на випуска беше направена от учениците от профил „Изобразително изкуство“.

На 15 май в двора се събраха всички абитуриенти, за да си кажат последно сбогом. След речта на директора и награждаването на най-изявените ученици, випуск 2013/2014 беше поканен да извърши ритуала – първенецът на випуска постави дървото в предварително изкопаната дупка и абитуриентите започнаха да сипват един по един пръст с лопатата. Всички бяха много доволни от стореното и личеше важността на тази традиция за тях.

Аз, като бъдещ абитуриент, с нетърпение очаквам да посадя и своето дърво, за да вдъхна живот и променя света към по-добро. Радвам се, че съм попаднал в училище с традиции, чийто девиз неслучайно е „Ние градим светове“.

Местоположение: в градината на сем. Стойкови, гр. Петрич

Възраст: 14 г.

Вид: Нар

Номинирал: Александра Стефанова, гр. Петрич

В памет на моя любим дядо

В далечната 1966 г. дядо и баба се местят в нов дом – същата година е родена и моята майка. В двора са засадени три сливи, една череша и един нар (или калинка). Черешата изсъхнала, последвана и от трите сливи. Само нарът останал – дървото, видяло детството на моята майка и част от моето. Но като всяко живо същество и то остаря, изсъхна, затова дядо го отсече.

През лятото на 2000 г. се роди моята сестра, а с нея се появи и нещо друго. Дали е качество на самия вид дърво или просто нашето бе специално – от корените на стария нар поникна нов. Най-интересната част е самото му разположение – слепено острани за стария дънер расте новото дръвче, а то самото с две стъбла – аз и сестра ми, може би. И така до днес, вече четиринадесет години.