Победители 2019

Местоположение: в центъра на с. Ново село, общ. Велико Търново

Възраст: около 500 г.

Вид: Летен дъб

Номинирал: Дарина Арнаудова-Горчакова, БНР

 

История на дървото:

 

Дъбът – памет и символ на с. Ново село

Предлагам на вашето внимание фрагмент от предаване, излъчено преди 8 години по програма „Христо Ботев” на БНР, посветено на с. Ново село, Великотърновска област. Селото е отличително с това, че е родно място на Матей Преображенски и всяка година в негова памет се прави аудио-визуален спектакъл – звук и светлина озаряват местния храм, диктор-актьор припомня делото на родолюбивия българин, местни изявени самодейци се включват с изпълненията си.

Но петвековният дъб в самия център на селото, пред който от пет чучура струи бистра ледена вода, грабна вниманието ми. Този дъб е мълчаливият свидетел на съграждането на новото поселище в склоновете на Балкана. Може би и на вас ще ви бъде интересно да научите тази история. Затова изпращам разказа на кмета Христо Христов:

„Тyк е била гъста дъбова гора и блата. Блата основно от два извора, единият от които е точно този, който съществува оттогава. Именно тази вода помни събитията от 1750 година. Това Ново село, последното, е на 260 години. За щастие, имаме един оцелял вековен дъб, който според специалистите е на 500 години. Да можеше да разказва, защото вероятно под кората на този дъб стои историята на Ново село. И ако търсим символиката в това какво представлява дъбът, по принцип това се свързва с постоянство, упоритост, многолетие, нещо здраво и твърдо стоящо. И аз много се надявам нашите предци да са разпознали вярно тази символика, защото това са едни от най-устойчивите символи – водата и дъбът. Защото, както знаем всички, водата е жива, тя също помни. Ако старецът забрави нещо, тя никога няма да го забрави.

Да, дъбът е жив и сякаш нещо го съживи преди десетина години. Точно затова през 2010 година ние чествахме 260 години от създаването на Ново село. Ето там виждате зад чимшира едно младо дъбче, което ние посадихме тогава с идеята то да вплете корените си във вековния дъб, докато той още е жив, и то да предаде историята, която помни, и силата, разбира се, и с надеждата, ако дъбът пропусне нещо, водата ще поправи това.

Интересното е, че специалистите и всички лесовъди твърдяха, че да посадиш фиданка от дъб през месец май и тя да се прихване, шансът граничи с 5%. Вероятно желанието ни беше огромно, защото дръвчето се хвана. Мен много ме притесняваше това, че трябва тайничко да пресаждаме някоя нощ отново дръвчето през есента, но това не се случи, дръвчето си тръгна. Зеленее, извисява клонки зад чимшира.“

 

Снимка: Орлин Джомов

Местоположение: ул. „Иларион Макариополски“, гр. Гоце Делчев

Възраст: над 500 г.

Вид: Източен чинар

Номинирал: Невсе Арнауд, гр. Благоевград

 

История на дървото:

Бей чинар е най-голямото, най-известното и най-старото дърво в Гоце Делчев, една от емблемите на града. През 1968 г. е поставен под закрилата на Закона за защита на природата, като още тогава възрастта му е изчислена на около 500 години. Висок е 56 м и има обиколка на ствола 14 м. Чинарът расте в западната част на града, в т.нар. „Косова махала”, на левия бряг на р. Делчевска.

Името Бей чинар му е дадено от старите неврокопчани и идва от това, че е растяло в близост до някогашния конак на влиятелния турчин Рифат бей.

В миналото до дървото се е издигало минарето на джамия, функционирала до освобождението на Неврокоп от османско владичество (1912 г.), която е разрушена през 1939 г. Според местни предания, разказвани от стари хора, сградата е била някога християнски храм, който, след завладяването на тези земи от османлиите, бил преустроен в джамия. Според тези предания храмът е бил посветен на Света Марина, а не черквата, съществувала в североизточното подножие на хълма Хамам баир (близо до днешното Трето основно училище), както битува общоприетото мнение.

През 60-те години на XX в., при корекции на коритото на реката, с цел изграждане на защитни диги, работници се натъкват на основите на стара сграда. За съжаление, нейните останки се появяват във времена, когато местната власт не проявява никакъв интерес към откритието. Тогава, за да не се спира ходът на строителните работи, градежът е зарит набързо, а с времето е покрит и от наносите на реката. В наши дни, само по описания на местни хора и без да имат пряко наблюдение, археолози изказват мнения, че при Бей чинар най-вероятно е съществувал древен християнски храм.

Вестник „Градът“ подема кампания за възраждане на този храм и приканва всеки от жителите на Гоце Делчев, региона, областта, страната и чужбина да се свърже и предостави информация, документи и снимки за това вакъфско място, като поема ангажимента да се свърже с археолози и поиска съдействие от местната власт. Днес мистериите около него биха могли да бъдат разбулени от провеждането на археологически разкопки, а дотогава всяко становище остава в сферата на хипотетичното.

 

Снимка: Невсе Арнауд

Местоположение: парк „Черничките”, гр. Севлиево

Възраст: 3 г.

Вид: Черници

Номинирал: Михаил Костадинов, гр. Севлиево

 

История:

От моя дядо Стоян Костадинов, участвал в предишни издания на „Дърво с корен”, знам за този конкурс. По негова идея, с участието на наши близки и под ръководството на нашата класна ръководителка г-жа Стефка Йонкова, когато бяхме в трети клас и във връзка със Седмицата на гората, на 1 април 2016 г., засадихме 30 черничеви дръвчета в едноименния парк „Черничките” в Севлиево. Паркът се намира в източната част на града, при входа откъм Велико Търново.

В това мероприятие бяхме подкрепени от Община Севлиево, а кметът д-р Иван Иванов взе участие в засаждането наравно с нас. В първите седмици след акцията често посещавахме дръвчетата и ги поливахме. Днес се радваме на една оформила се млада горичка.

А за построяването на сградата „Ловен дом”, която се вижда на снимките, средства е дарил прочутият наш земляк Дан Колов.

 

Снимка: Венцислав Костадинов

Местоположение: местност Юрта, с. Карабунар, общ. Септември

Възраст: около 200 г.

Вид: Обикновен орех

Номинирал: Димо Троянчев, гр. Пазарджик

 

История на дървото:

Дървото расте в местността Юрта в землището на село Карабунар. В същата местност е имало старо трако-римско, средновековно българско и турско селище. В близост до ореха наскоро бе намерена каменна брадва-чук от бронзовата епоха, впоследствие дарена на Регионалния музей в гр. Пазарджик.

През 2018 г., по моя инициатива, дървото бе регистрирано и обявено в Държавен вестник като вековно със следните размери: възраст – около 200 г., височина – 25 м, обиколка на стъблото – 4,70 м.

 

Снимка: Димо Троянчев