Победители 2020

Местоположение: в градинката срещу Районен съд – Велики Преслав

Възраст: около 450 г.

Вид: Черница

Номинирал: НЧ „Развитие 1874”, гр. Велики Преслав

История на дървото:

Дълголетни са корените на старата черница, която издига снага в центъра на гр. Велики Преслав. Близо 450 години тя стои безмълвна, като свидетел на мъки и радост. Старата черница помни Левски, Стефан Караджа, Иван Вазов. През турско време местната кръчма в Преслав се намирала точно срещу конака. А в двора й растяла тази черница. Според някои предания дървото е засадено там от самия Мидхат паша.

В сборника „Преславски легенди” на Йордан Станев е описано преминаването на Стефан Караджа с неколцина хайдути през Преслав по път за Котленския Балкан. Тогава войводата не само че успява с хитрост да се спаси от преследващия го Али Ефенди, началник на вилаета Ески Стамбул (старата столица Преслав), а и го прави за смях пред аскерите му и цялото население, като отсяда във въпросната кръчма с черницата срещу самия конак. След преживяното унижение, ядосаният валия нарежда градът да бъде обсаден от войска, а всеки заловен хайдутин и борец срещу османската власт „…да бъде обесен на тази стара черница… Зимната виелица бе засипала следите на четниците. Слънцето едва си пробиваше път през тъмните облаци. Последните му лъчи огряваха върховете на старата черница и се скриваха зад Стара планина.”

А сега си представете, че годината е 1900-та. След кратък престой в Търново, Иван Вазов потеглил с влак за Преслав. Ето как описва посещението си в нашия град самият Вазов в своите „Пътеписи”:

„Как обаятелно е звучало това красно, внушително име на слуха ми в ученическите години! Как много е говорило на младенческото ми въображение за стара слава, за дворци, за велики царе, за Крума, за Бориса, за Симеона! … Но изгря свободата, минаха двадесет и три години свободен живот и едвам тогава ми падна случай да намина в Преслав и да се поклоня на столицата на великия Симеон.”

По спомени на възрастни преславяни, посрещането на Вазов се състояло тук, под тази черница, в двора на кръчмата-кафене, тогава собственост на Ченьо Жеков. Докато пиели каймаклията кафе и хапвали бяло сладко, там непрестанно се трупали любопитни граждани, пристигали ученици и учители. Тук, на мястото, където е станало посрещането на госта, днес има поставен гранитен паметен знак.

Сменят се годишни времена, а черницата стои все така като страж на вековете, ту с пролетна премяна, ту с жълти листа. А градинката около нея в центъра на Велики Преслав се е превърнала в любимо място за срещи, отдих и прохлада през летните месеци под клоните на вековното дърво и пръските на градския шадраван.

 

Снимка: Hunt On Photos Studio, гр. Велики Преслав

Местоположение: в градинката срещу Районен съд – Велики Преслав

Възраст: около 450 г.

Вид: Черница

Номинирал: НЧ „Развитие 1874”, гр. Велики Преслав

История на дървото:

Дълголетни са корените на старата черница, която издига снага в центъра на гр. Велики Преслав. Близо 450 години тя стои безмълвна, като свидетел на мъки и радост. Старата черница помни Левски, Стефан Караджа, Иван Вазов. През турско време местната кръчма в Преслав се намирала точно срещу конака. А в двора й растяла тази черница. Според някои предания дървото е засадено там от самия Мидхат паша.

В сборника „Преславски легенди” на Йордан Станев е описано преминаването на Стефан Караджа с неколцина хайдути през Преслав по път за Котленския Балкан. Тогава войводата не само че успява с хитрост да се спаси от преследващия го Али Ефенди, началник на вилаета Ески Стамбул (старата столица Преслав), а и го прави за смях пред аскерите му и цялото население, като отсяда във въпросната кръчма с черницата срещу самия конак. След преживяното унижение, ядосаният валия нарежда градът да бъде обсаден от войска, а всеки заловен хайдутин и борец срещу османската власт „…да бъде обесен на тази стара черница… Зимната виелица бе засипала следите на четниците. Слънцето едва си пробиваше път през тъмните облаци. Последните му лъчи огряваха върховете на старата черница и се скриваха зад Стара планина.”

А сега си представете, че годината е 1900-та. След кратък престой в Търново, Иван Вазов потеглил с влак за Преслав. Ето как описва посещението си в нашия град самият Вазов в своите „Пътеписи”:

„Как обаятелно е звучало това красно, внушително име на слуха ми в ученическите години! Как много е говорило на младенческото ми въображение за стара слава, за дворци, за велики царе, за Крума, за Бориса, за Симеона! … Но изгря свободата, минаха двадесет и три години свободен живот и едвам тогава ми падна случай да намина в Преслав и да се поклоня на столицата на великия Симеон.”

По спомени на възрастни преславяни, посрещането на Вазов се състояло тук, под тази черница, в двора на кръчмата-кафене, тогава собственост на Ченьо Жеков. Докато пиели каймаклията кафе и хапвали бяло сладко, там непрестанно се трупали любопитни граждани, пристигали ученици и учители. Тук, на мястото, където е станало посрещането на госта, днес има поставен гранитен паметен знак.

Сменят се годишни времена, а черницата стои все така като страж на вековете, ту с пролетна премяна, ту с жълти листа. А градинката около нея в центъра на Велики Преслав се е превърнала в любимо място за срещи, отдих и прохлада през летните месеци под клоните на вековното дърво и пръските на градския шадраван.

 

Снимка: Hunt On Photos Studio, гр. Велики Преслав

Местоположение: гр. Варна, Морската градина, до възрожденската алея с паметници

Възраст: 70 г.

Вид: Див рожков (Cercis siliquastrum)

Номинирал: Никол Гърнева, гр. Варна

История на дървото:

Кривото дърво в Морската градина е на около 70 години. Антон Новак, създателят на Приморския парк, е внасял този вид „Церсис“ от Преславския Балкан. Тъй като дървото е възрастно, с времето стволът му се е увеличавал встрани, за да придобие настоящата си форма. В началото то тръгва като нисък храст и ако се остави с годините, прави голямо стъбло. Не става високо, за разлика от чинара или липата, а тръгват множество разклонения от земята. В Морската градина има още няколко храстовидни дървета от същия вид, които се намират в близост до това, но са по-млади и не са толкова силно разклонени.

Дивият рожков е познат и като „Дървото на юда“. Според легендата на такова дърво се е обесил предателят на Исус, след което белите му дотогава цветове почервенели от срам.

Така нареченото „криво дърво“ се знае от всички варненци. То се е превърнало не само в символ на града, то е част от сърцето на всеки варненец. Оставя усещане за чудеса, вълшебства, безгрижие, любов и споделеност. Любима игра на децата е да се катерят по него и да го превръщат във всевъзможен въображаем обект. Вечер осветеното дърво изглежда мистично и нашепва тайни, пазени с години. Приказки за детски смях, споделена любов, герои, приключения, доброта. То носи вдъхновението и възторга на създателя на тази градина – Новак. Предизвиква у всеки, който го види, радост, интерес и удивление. Живителната енергия около Кривото дърво е заразителна. Там има играещи деца, влюбени двойки… щастливи хора. Видиш ли го веднъж, завинаги си в плен на притегателната му сила.

Общинското предприятие, което поддържа парка, се грижи за дървото. Когато през 2012 г. стволът му се прекършва, е изрязана само тази част, която е засегната, останалата е запазена. Отскоро пред Кривото дърво има и табела.

Всяка година ученици от различни класове от ОУ „Петко Р. Славейков“ в град Варна трупат спомени с дървото. То е включено в програмите на екскурзии, извънучилищни мероприятия, ученически проекти, зелени училища и още много други събития. Човек трудно може да си представи Варна без това дърво.

 

Снимка: Сияна Смилкова, гр. Варна