Вид: Софора японика
Възраст: 66 г.
Местоположение: с. Труд, общ. Марица, обл. Пловдив
Номиниращ: Център за работа с доброволци към НАРД, с. Труд, общ. Марица, обл. Пловдив
То расте на едно от най-централните места в селото. Някога на това място е имало частни и общински дворове. Те са били отчуждени около 1950 г., за да бъде построена здравната служба в селото ни. По това време се предполага, че е посадено (по сведения на баба Тодора Стоилова – Идеалката – на 84 г. , която е живяла точно там).
До днес не знаехме какъв вид е и след като решихме с доброволците да го номинираме в конкурса, потърсихме информация от Йорданка Сиракова. Възхищавахме се на облеклото му през всички сезони и на това, че не се среща често дърво от този вид в нашето тракийско поле. Понякога ни е приличало на голяма гъба, на някои им прилича на куп сено, друг път дори на къща, но определено привлича и задържа вниманието на съгражданите ни, колкото и забързано да преминават покрай него.
До преди една година в двора, в който расте, се отглеждаше най-малката групичка деца (на три години) от детската градина. Имала съм щастието да учителствам малко и да се наслаждавам на спокойствието, което излъчва това дърво. Децата обичаха да играят под неговата корона и да се крият там…
Сутрин, забързани хора , деца, ученици, коли препускат по главната улица, там където расте. Вечер, малко уморени, се завръщат – дали го забелязват всички… Само онези, които вървят пеша могат да усетят неговата красота… А колко замислени и угрижени, излизащи от здравните кабинети среща, дали го забелязват и те – замислени за все по-страшните диагнози?
През всички сезони то приютява птици, много птици и деца, които обичат да се крият и играят под короната му след учебни занимания. Зимата повече врабчета вдигат шум, но пък весел шум. Да се чуди човек как успяват да се поберат толкова много под снежната му шапка. Тогава прилича на иглу, с пънче под него. Когато грейне по обед малко слънчице и поразтопи снега, се вдига такава глъч от множеството врабешки гласчета. Надзъртат през малките отвори като през прозорчета. То е дом, то е уют, то е дърво-прегръдка. Отвътре клоните му са така вплетени, че образува множество удобни местенца за кацане и гнездене, за криене, за приютяване… Лятото е свело клони до земята, а под него гъста сянка – когато минаваш покрай него, усещаш прохлада.
Това не е самотно дърво, то е дърво, което създава настроение, когато и да го погледнеш. За нас с доброволците ще е щастие да успеем да го запазим и за бъдещите поколения. Едно дърво ориентир: на 20 метра от кметството, на 20 метра от детската градина и на 20 метра от училището ни. То не е толкова старо като вековния дъб, който си отиде преди две години след една буря, но е дърво от рядък вид, нашето дърво.
Стихотворението е написано по повод номинацията на дървото на село Труд:
Японското дърво
Това дърво е толкова красиво.
Израснало само и диво.
Отгледано е не от хора,
а от вълшебната природа.
За да краси създадено дървото,
За да радва всички във селото.
Величествено, впечатляващо,
необикновено и пленяващо.
Когато го погледнеш ти,
не можеш да свалиш очи.
Короната – изваяна, красива.
Стъблото – леко се извива.
А клоните забити във стеблото,
придават свеж вид на дървото.
Макар и старо вече да е то
остава любимото на всички нас дърво.
Зорница, 12
г. с. Труд, общ.Марица, обл. Пловдив
