Вид: Дъб
Възраст: 735 г.
Местоположение: с. Бодрово, общ. Димитровград
Номиниращ: Паско Тошев, с. Бодрово, общ. Димитровград, снимки: Ивайло Антонов
Родом съм от с. Бодрово, където съм израснал, работил и продължавам да живея по настоящ адрес.
През 1982 г. общината изгради ограда около Тенчовия дъб и постави табела за вековно дърво, които просъществуваха 10-15 години. След 2000г. зли иманяри изрязаха дупка в ствола на дъба, за да търсят имането на Ангел войвода. Дупката се оказала малка, поради което с трактор и въже закачат източния клон и разчекват дънера на две. Така нито държава, нито община не проявяват никаква загриженост за опазване на дъба.
Дървото е от времето на Второто българско царство. В Хаджиалеска околия (Борисовград, днешният Първомай) Апостола на свободата е основал три революционни комитета в селата Бодрово, Дебър и Новаково. Неминуемо Васил Левски е спирал под клоните на Тенчовия дъб.
Преди 1980г. клоните на дъба бяха орязани с „разрешение на горския” за огрев, затова в ДВ, бр. 79/1981г. пише, че дървото е с височина 4,60м и обиколка 4м. С течение на времето короната му се възстанови и днес е с височина 25м. РИОСВ Хасково извършиха проверка на дървото с протокол №737/12.08.2015г. Дървото се намира в нива, собственост на „Братя Желеви”, арендатори от съседното с. Върбица.
Темата за Тенчовия дъб от с.Бодрово ангажира лавинообразно вниманието на обществото и компетентните органи, отговорни за неговото опазване. През лятото на 2015 г. бе прието решение от Общински съвет – Димитровград за опазване на Тенчовия дъб. През юли 2016 г., с подкрепата на кмета на Община Димитровград и на НЧ „Марица-2008“, с.Райново и група ентусиасти от с.Бодрово, бе възстановена оградата около дъба и поставена информационна табела. Няколко пейки и прохладната сянка цяло лято привличаха децата от село под короната на вековното дърво. Общината издаде брошура „Защитени територии в Община Димитровград“, в която бе поместена снимка на Тенчовия дъб.
През 2015 г. ОИК-Димитровград отказа да регистрира Тенчовия дъб за кандидат-кмет на с.Бодрово, защото нямал ЕГН и лична карта. Селският кмет отказва да издаде акт за раждане на най-стария и мъдър жител на с.Бодрово, а именно Тенчовия дъб.
По мой текст народен оркестър е натоварен да създаде хороводна песен:
Кога ми вятър повее над бодровските баире,
баире още дъбрави, дъбрави-люти усое.
Тогаз се дале на Тенчов дъб превият,
превият листи зашумят, зашумят още нареждат.
Кога през село минали Ангел Войвода и чета,
Ангел Войвода и чета и още Дякона Лъвский.
Комитски думи думаха, мъжки сърцини палеха,
палеха още кълнаха за Свобода Българска
В записките на Стоян Заимов – Миналото е упоменат революционния комитет в с.Бодрово, но в Хасковска област въстанието не избухва заради предварителните арести на ръководните дейци. В петте войни от 1885 г. до 1945 г. с.Бодрово дава 103 загинали офицери и войници, чиито имена са изписани на Войнишкия паметник в селото. Та всичко това е записано и видяно от единствения жив свидетел – Тенчовия дъб.
Въпреки, че Тенчовия дъб е разцепен на две, с дупка в ствола, считам, че ще бъде достойна номинация за дърво на 2016 г.
