Публикацията е изготвена със съдействието и предоставени материали и документи от Денница Кюранова и доц. д-р арх. Тодор Цигов
Малцина жители на столицата са чували, а още по-малко – посещавали живописната и закътана градина в кв. „Лозенец“, официално наименована мемориален парк „Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков”. Мястото е магичен оазис на спокойствие, скрит между жилищни сгради, училища и детска градина в Долни Лозенец, което обяснява и популярността му най-вече сред местните кварталци. Приютил многовековни, вероятно над 300-годишни дъбове с приказен вид, находящи се в този относително зелен район, до пищния парк на резиденция „Лозенец“ и озеленените дворове на учебните заведения, паркът дава усещане за островче гора насред познатата ни шумна, запрашена и асфалтирана столица.
Такъв е бил и по времето на поетите баща и син Славейкови – място за лично бягство и отдаване на тишината и вдъхновението от природата. Някога тяхна извънградска градина, имотът е завещан от наследниците им за създаване на парк-мемориал в чест на бележитите творци. Зареден с богата културна история, известен със сбирките на творческия кръг „Мисъл“ и романтичните разходки на Пенчо Славейков с неговата сродна душа – Мара Белчева, паркът е обявен за паметник на културата още през далечната 1955 г.
Този акт успява да съхрани и до ден днешен изначалния му дух, като го предпазва от користни намерения за застрояване и завземането му от търговски и други обекти. Не без борбата и усилията на хората от квартала обаче, загрижени за опазването на неговата цялост и автентичен вид. През годините многократно им се е налагало, дори с цената на съдебни дела, да отблъскват инвеститорски интереси от това зелено градско кътче. Битката продължава и до днес. В момента паркът е недвижима културна ценност от национално значение – публична общинска собственост и каквото и да е строителство на нови обекти в него е забранено.
Специалният повод за тази публикация възникна през 2015 година, когато група млади хора от Университета за архитектура, строителство и геодезия в София проявиха интерес към това иначе не много популярно място. С нас се свърза техният преподавател от катедра „История и теория на архитектурата“ доц. д-р арх. Тодор Цигов. В рамките на учебния процес, доц. Цигов беше решил да даде на своите студенти задачата да изготвят проект за културното оживяване на „Дядо Славейковото място”. Без никакви реални намерения за прокарване на подобна политика или „ходатайстване“ за изграждане на обекти и сгради, а само като упражнение и предизвикателство към въображението на студентите.
От интерес към работата на младите хора, и като повод да представим историята на това място, ще публикуваме подбрани от доц. Цигов проекти на студентите, както и някои по-интересни данни и документи, свързани с парка.
Малко история
В кв. „Лозенец“, между улиците „Презвитер Козма“, „Света гора”, бул. „Свети Наум“ и жилищни блокове, се намира бившата градина на Петко Рачев Славейков – част от дъбовата гора на тогавашния „Корубаглар”. В миналото, когато един изселник турчин му я завещал, тя била около 10 дка., засадена с вишни, дюли, диви сливи, череши и дъбови дървета, а в средата – с голям, клонест орех. Такава се запазила до 1942 г., когато там се настаняват немски войници, които изсичат плодните дървета и клоните на някои дъбове, за да не пречат на дървените им бараки. Последните просъществуват до 1961 г. и са премахнати с много усилия от страна на ръководството на музея „Петко и Пенчо Славейкови“. Малко по-рано от Славейковото място са отнети площи за улица и двор на училище „Ламби Кандев“, както и за детска градина и затова то сега е около 8 дка. Последното му ощетяване става при построяването на жилищна кооперация, когато е взета най-интересната част от градината и завинаги закрита най-хубавата гледка към Западна София.
Тази градина е била любим кът за отмора на семейството на стария поет, общественик и народен трибун. Години наред със съратници и другари той прекарвал тук в беседи по обществени и културни въпроси. По-късно неговият син Пенчо Славейков обичал да идва в хубавите летни привечери, да стои под столетния дъб в „тих разговор унесен“ с редица най-изтъкнати творци на българската литература и изкуство – П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров, д-р Кръстев, проф. Боян Пенев, Мара Белчева, художниците Никола Михайлов, Никола Петров и много други.
На това място поетът написал и някои от хубавите си лирични стихотворения, а в прекрасната си творба „Псалом на поета“, посветена на неговата другарка и спътница – поетесата Мара Белчева, е завещал на поколенията тук да бъде и погребан:
Другарко, хубав край на моя дял световен
ти дай: недей ме ти на чуждите оставя,
от тях да бъда аз при мъртвите заровен
на гробищата, плач душите де смущава.Там на високий хълм, където с теб, с другари
обичах да седя в тих разговор унесен,
поръчай тамо гроб да ми сградят зидари,
там де мълчанието пей дивната си песен.
Завещанието не е изпълнено, но години наред след смъртта на Пенчо Славейков негови почитатели и приятели идват тук в деня на неговата кончина, за да му отдадат почит.
През 1955 г. Министерството на културата обявява „Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков“ за паметник на културата. През 1959 г. останалите живи внуци на Петко Славейков от сина му Христо подаряват полагаемата им се наследствена част от мястото на музея „Петко и Пенчо Славейкови”. Тяхното едничко желание е да се издигне тук паметник на бележитите творци, да се оформи като градина в тяхна памет и да носи тяхното име. Този парк е единствен по рода си и чрез него живее културната и зелена памет на София.
За съжаление, дъбът на Пенчо Славейков – този, под който най-вече е обичал да посяда и който е дал и името на парка, вече е изсъхнал, вследствие строежа на гореспоменатата жилищна кооперация. При изкопните работи са засегнати корените му и с времето дървото постепенно е загинало.
Писмо от Донка Славейкова – сестра на Пенчо Славейков – до племенницата й Светослава Славейкова: „Пращам тая изрезка от вестника да видиш какво пишат за Вуйчя ти Пенчя. Казаха ми Мавзолеят щял да бъде изграден на върха на местото до кремона. Ти знаеш колко аз милея за Вуйчя ти Пенчя. Мисля, че съм ти казвала и на теб аз искам това место да го подаря на общината да направи градина за деца на името на Пенчя и ако аз умра без да те видя ти ще изпълниш това мое желание непременно… Поздрави, твоята леля Донка”
Източник: Фонд на Светослава Славейкова, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, отдел „Български исторически архив”, фонд 601, арх.ед. 37, лист 38.
Студентски проекти
А ето и обещаните студентски проекти, подбрани от доц. Цигов, както и заданието, което той е изработил за своите възпитаници:
Задание
КУЛТУРНО СРЕДИЩЕ „СЛАВЕЙКОВИ ДЪБОВЕ”
Паркът „Славейкови дъбове” в кв. Лозенец, София е бил градина към къщата на поетите Петко и Пенчо Славейкови – баща и син – и едно от средищата на софийския културен живот в края на ХІХ и началото на ХХ век (посещавано от д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов, Петко Тодоров и др., място за срещи на кръга „Мисъл”). Днес, въпреки своята културно-историческа значимост, паркът се използва предимно от обитатели на околните сгради: за което допринася и композиционната му изолираност. Главна цел на курсовия проект е да възстанови и продължи – паркоустройствено и архитектурно – традицията на мястото като културно средище; за което благоприятства и обкръжението на парка: в непосредствена близост се намират Народно читалище „Пробуда” (1946), разположено в партера на т. нар. „Блок на артистите”, две училища и две детски заведения, бар-ресторант „Petru’s” (организиращ също детски празненства). В съседство е правителствената резиденция „Лозенец”, недалеч е Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”. Разработката обхваща двата семестъра на 2015–2016 учебна година.
ЗИМЕН СЕМЕСТЪР
A. Идеен паркоустройствен проект (съобразен с градоустройствените дадености), включващ: 1. Художествена галерия. 2. Книжарница с кафе. 3. Открита театрална площадка с около 80 зрителски места. 4. Детска площадка.
B. Идеен проект за ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ, която съдържа: 1. Експозиционна зала (с вход-ветробран), с работно място за уредника, кът за почивка и малък кухненски бар –120 м2. 2. Склад за експозиционен инвентар –10 м2. 3. Служебна тоалетна с гардеробно предверие – 5 м2. 4. Топлофикация – абонатна станция – 5 м2.
ЛЕТЕН СЕМЕСТЪР
A. Уточняване или частична промяна на паркоустройствения проект от зимния семестър.
B. Идеен проект на КНИЖАРНИЦА С КАФЕ, която съдържа: 1. Търговска зала на книжарницата (с вход-ветробран), със стелажи за книги, DVD, книжарски стоки и др., каса и работно място за управителя –120 м2. 2. Склад – книжарница –10 м2. 3. Кафе – като част от търговската зала на книжарницата – с места за четене и компютъризирани места (вкл. за преглед на DVD) – 30 м2. 4. Бар-бюфет –10 м2. 5. Склад към бар-бюфета –10 м2. 6. Служебна тоалетна с гардеробно предверие към кафето – 5 м2. 7. Тоалетни за посетители – отделно за мъже и жени – по една клетка (приспособена и за инвалиди) с предверие-умивалня – 10 м2. 8. Топлофикация – абонатна станция – 5 м2.
Забележки: 1. Посочените в заданията площи на помещенията могат да се променят с ±10%. 2. Дърветата в парка задължително се запазват. Във връзка с това да се има предвид: a) големината на корените им в план е колкото короната на дървото. Ориентирани по най-силните преобладаващи ветрове (вж. в ситуацията Роза на ветровете), главните корени проникват около 2 – 5 м. извън границата по короната; b) не се допускат изкопи, пресичащи или оголващи корените на дърветата; c) ако се налагат насипи върху корените на дърветата, за да се оформи теренът на парка и около новите сгради, в насипа се поставят вертикални тръби, обезпечаващи дишането на корените; d) при разполагане на новите сгради в опасна близост до корените на дърветата, да се използват фундаментни греди. 3. Студентите, които желаят, могат да предпочетат за летния семестър и друго задание.
ПРЕДСТАВЯНЕ: чертае се на ръка – с туш върху кадастрон или каширан паус: 1. Паркоустройствен проект – М 1:500. 2. Ситуация с прилежащ терен – М 1:200. 3. Разпределение, разрез, фасади с прилежаща околна среда – М 1:50. 4. Макет – М 1:200 (само зимния семестър). 5. Две перспективи – екстериор и интериор (само летния семестър). 6. Портфолио – А3 (копия на чертежите, снимки от макета и избрани ръчни скици).
Проект на Глория Харалампиева
Паркът е обявен за паметник на културата още през 1855 г. В него растат 300-годишни вековни дървета, последните от корията Корубаглар, и тяхното опазване е от особено значение. Паркоустройственият проект е съобразен с всички дървета. Основните артерии са запазени, а обновените пътеки са съобразени с ежедневието на хората от близките квартали. В южната част, върху равния терен ще се простира по-голяма ДЕТСКА ПЛОЩАДКА, а в близост до нея е предвидена КНИЖАРНИЦА С КАФЕ. Ул. „Презвитер Козма” свързва детската площадка с детската градина в кв. Лозенец. Книжарницата е в непосредствена близост до 107-о основно училище „Ламби Кандев” и в удобна връзка с руското училище на булевард „Свети Наум”. До булевард „Свети Наум” се оформя площад (с места за почивка), завършващ с ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ: композиционна връзка между парка и булеварда. На площада ще се намира и паметник на поетите баща и син Петко и Пенчо Славейкови, дарили тази градина на държавата. Художествената галерия е проектирана на достатъчно разстояние от дърветата, така че конструкцията да не засегне корените им. Експозиционната площ, с място за уредника и кът за почивка, е с панорамна гледка на север, благоприятна за разглеждане на цветови съчетания. От южната страна има малък кухненски бар, а в близост до него склад, санитарен възел (съобразен с нуждите на инвалидите) и абонатна станция за топлофикация. Източно от галерията продължава пътека, стигаща до открита ТЕАТРАЛНА ПЛОЩАДКА, организирана около вековно дърво. С предвидените нови обекти (свързани с духовната култура) и композиционна връзка с булеварда, в парк „Славейкови дъбове” се създават условия за превръщането му в културно средище, както по времето на Петко и Пенчо Славейкови.
Проект на Дарина Арнаутска
В парка „Славейкови дъбове” е планирано да се разположат картинна галерия, книжарница с кафе, театрална и детска площадка. Идеята е той отново да стане културно средище (както по славейково време) и да се запазят вековните дървета. Затова е важно всичко в парка не само да бъде съобразено с тези дървета, но и да насочва вниманието към тях. Почти всички съществуващи алеи са запазени, с малки промени, целящи да се оформи цялостната визия. КАРТИННАТА ГАЛЕРИЯ е в средата на парка, във връзка с главната алея от бул. „Свети Наум” и напречната алея, свързана с улиците „Йоан Екзарх”, „Света гора” и парковото стълбище до бул.”Свети Наум”. Така до галерията достигат всички главни направления. Тя е ориентирана на север (дифузно осветление) и е съобразена с денивелацията на терена, преливащ в оформения като тераса покрив. По този начин обемът се интегрира в околната среда. Главната фасада е изцяло остъклена, откривайки красива гледка към основната част на парка. Продължавайки отново по главната алея на юг, стигаме до ТЕАТРАЛНАТА ПЛОЩАДКА, която няма строго определена форма, а е част от площта на алеите; зрителните места са оформени като четвърт кръг, долепен до североизточната фасада на КНИЖАРНИЦАТА. Пред северозападната фасада на книжарницата – където ще е КАФЕТО – е разположена ДЕТСКА ПЛОЩАДКА. Така и родителите, чиито деца играят на площадката, ще могат да използват кафето. Книжарницата има необичайна форма, за да отдели функционално детската от театралната площадка и да остане във връзка и с двете. Както галерията, така и книжарницата е свързана с големите алеи, водещи до уличната мрежа, което улеснява достъпа.
Проект на Петра Манова
Структурата на парк „Славейкови дъбове“ – който е едновременно природна забележителност и част от културно-историческото ни наследство – представлява плавни алеи, хармонично свързани с околната среда. Минавайки от север на юг, по цялата дължина на парка, се ситуират последователно, според проекта: кът с пейки и чешма, ДЕТСКА ПЛОЩАДКА, КНИЖАРНИЦА С КАФЕ и свързана с нея ТЕАТРАЛНА ПЛОЩАДКА, площад с фонтан и пейки и ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ. Фонтанът се намира на пресечените осови линии на алеите, които минават през площада. Идеята на паркоустройствения проект е да се създаде един „път“, колкото буквален, толкова и невидим, който минава през всичките главни точки на това културно средище, завършвайки с галерията. Художествената галерия се намира в южната част на парка. Контурът на сградата следва този на алеята. Експозиционната зала е разположена по цялата дължина на сградата. Главната фасада е северна, което позволява благоприятно осветление (без пряка слънчева светлина) през целия ден. По стълби се стига до второ ниво в галерията – емпоре за малки експонати – от което се излиза на покривна тераса. На първия етаж, отделени с плоскост, успоредна на задната фасада, са разположени малък бар, тоалетна с преддверие, склад за инвентар и абонатна станция. В залата е обособен кът за почивка и работно място за уредника. Формата на художествената галерия, наклонените колони и гредите са в съзвучие с околната среда. Конструкцията на сградата е монолитна. Стъклото е структурно, покривът е дървен, с касетиран таван. Търсена е хармонична връзка между стъкло, дърво и тухли.
