До 29 февруари всеки може да се включи в избора на дърво с най-удивителна история в 10-ото юбилейно издание на конкурса „Европейско дърво на годината“. Онлайн гласуването се провежда на страницата www.treeoftheyear.org.

Тази година в надпреварата участват дървета от 16 държави, което прави конкурса едно от най-широко разпространените международни състезания на Стария континент. Организаторите на инициативата – сдружение „Партньорство за околна среда“, Чехия – очакват общият брой на гласувалите да надхвърли миналогодишните резултати (тогава бяха подадени 310 000 гласа).

Към момента с убедителна преднина води 350-годишен бял бор от Чехия с над 21 хил. гласа, следван от 242-годишно гинко билоба от Хърватия с почти 18 хил. гласа и 103-годишна лавролистна топола от Русия с над 15 хил. гласа. Българският летен дъб от с. Ново село, област Велико Търново, изостава на 16-о място с близо 7 хил. гласа, въпреки впечатляващата си форма и излъчване, което го прави любимо дърво на местните хора. Но има шансове до края на гласуването да премине напред в класирането, ако бъде подкрепен от повече хора през оставащите 2 седмици.

Сред финалистите тази година се открояват няколко наистина достолепни дървета, като многовековният трикрак дъб от Испания, впечатляващ с неповторимите си форми, за който се твърди, че е на 1200 г. За кестена от Валес пък се предполага, че е едно от най-старите дървета в Португалия и вероятно е отгледано от римляните по времето, когато са разработвали златните мини в района преди повече от 1000 години. Не може да се нарече „младеж“ и дъбът в Триказе – най-старото дърво в Саленто, Италия – символ на областта и кандидат за национален обект в списъка на ЮНЕСКО. В редицата на „старците“ се нарежда и величественият 450-годишен бук край параклиса на свети Джеймс, преживял силни местни ветрове и Френската революция. До тях, с гордия си и отличителен силует, застава вековният дъб в Ново село – мълчалив свидетел на изграждането на българското селище в склоновете на Балкана и важен член на общността.

По-младите претенденти за европейската титла, носители на непримиримия дух на своите сънародници, са Дървото на свободата в Капошвар, засадено през 1929 г., за да отбележи основните моменти от унгарската история, и Дървото на свободата на гражданите на Варе в Белгия – символ на отстояването на тяхната селска самобитност от 1796 г. насам.

Около някои от тазгодишните участници в конкурса витае и завладяваща магическа атмосфера, като край Дървото на вещицата в Холандия, което със своите причудливи клони и корени оформя идеалното място за последния дом на Черната Кейт – зловеща жена, предвождала банда разбойници и смятана от мнозина за магьосница. Както и Тисът на Вещицата в Ирландия, растящ върху скала, където през 18. век се е помещавал домът на Вещицата от Бларни.

Друг представител на магията на природата е бъзовото дърво в Полша. Въпреки че бъзът обичайно е храст, точно този е решил да порасне в дърво, което го превръща в едно изключително явление. А ако вярваме, че единствената истинска магия е любовта, то прелестното гинко в Дарувар, Хърватия, е достойно да бъде най-омайният символ за влюбените.

Историята буквално е вплетена в клоните на величественият Алертонски дъб в парк „Калдерстоунс“ в Ливърпул – по време на Втората световна война листа от дървото били пъхнати в коледните картички, изпратени до воюващите в чужбина англичани, за да им напомнят за дома. Вековната ела в Румъния, със своята стройна, стабилна и извисяваща се осанка, отдавана се е превърнала в пазител на долината Чибин. А белият бор в Чехия, издигащ се като непобедим страж върху скалата, е верен пазител на наводненото село Худобин, унищожено заради изграждането на язовир.

Сред финалистите е и ценната скоруша, засадена при царуването на Мария Терезия в Словакия – един самотен спомен, останал от отминалите времена на процъфтявалото в района овощарство. А за Самотната топола в калмикските степи в Русия се носи предание, че е засадена в началото на 20. век от будистки монах, донесъл семената от Тибет. Днес тази разперила мощни клони закрилница се почита като светиня.

Всичките 16 истории на интересни дървета, успели да развълнуват най-много приятелите на природата на своето национално ниво, продължават да се съревновават за европейското признание до края на месеца. Броят на гласовете ще бъде скрит през последната седмица на конкурса – от 23 до 29 февруари. Така победителят в „Европейско дърво на годината 2020“ ще остане в тайна до официалното му обявяване по време на церемонията по награждаване. Тази година нейни домакини ще бъдат евродепутатите Лудек Нидермайер и Михал Визик, а събитието ще се състои в Европейския парламент в Брюксел на 17 март.

 

Cнимка: Вековен дъб, с. Ново село, обл. Велико Търново. Орлин Джомов

 

 3,400 посещения