Изоставените застави, кльонът по границата и наблюдателните вишки по трасето на Желязната завеса са обект на интерес от страна на местния бизнес и власти с цел превръщането им в привлекателни места за посещение. Това показа проучване на екип на „ЕкоОбщност“ във връзка с реализирането на първите стъпки по развитието на веломаршрута „Пътят на Желязната завеса“. Хората в граничните райони осъзнават и търсят начините за развитие на туризъм посредством историята и запазените съоръжения на граничния контрол от времето на Студената война.
Благодарение на дългогодишната недостъпност на тези райони природата по западната и южната българска граница е доста запазена и отдавна привлича посещения, а вече такива започват да се появяват и заради реликвите на Желязната завеса. Любопитна е и инициативата на граничните полицаи, в чиито районни поделения в редица гранични градове има уредени музейни сбирки с предмети и снимки от онова време, когато защитата на границата бе издигната в култ.
Към момента екипът на „ЕкоОбщност“ проучи въможностите за велотуризъм в региона на Трън, Драгоман, Годеч и област Смолян. Преминаването на трансевропейския веломаршрут „Пътят на Желязната завеса“ през граничните територии на България и съседните страни е истинско предизвикателство – трудният планински терен и множеството туристически места трябва да бъдат съчетани в оптимална комбинация за велотуристите и едновременно с това да се доближава границата и историческите останки от Желязната завеса.
Този маршрут е ценен и заради възможността да бъде запазено, показано и проучено природното богатство на граничната ивица – един истински зелен коридор. Тук обиталище намират ценни популации на защитени видове, като глухар и кафява мечка, а всяка година се случва и най-голямото струпване на пеперуди в Европа. Най-щадящият природата начин да се достигнат тези ценности е с колело или пеша, което ще бъде осъществено благодарение на „Пътят на Желязната завеса“.
Проектът започна през зимата на 2011 г., в партньорство с „Българска асоциация за алтернативен туризъм”, „Българска фондация Биоразнообразие“, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, румънската организация „Байк Атак“ и гръцката Община Тасос. Проектът е съфинансиран от Генерална дирекция „Предприятия и промишленост“ на Европейската комисия.
