Във времена, в които демокрацията отстъпва, а популизмът се въздига, гражданските организации се превръщат във важни съюзници на европейските институции, тъй като играят жизненоважна роля за насърчаването и прилагането на универсални и европейски ценности.
„Свиване на гражданското пространство“ е сред новите термини, които ни се наложи да научим през последните години. Заплахите за свободната, независима и автономна дейност, както и за самото съществуване на гражданските организации вече не е нещо, случващо се само в далечни екзотични страни с ограничени или никакви демократични традиции, а се наблюдава и в рамките на Европейския съюз – и особено в страните от Централна Европа – като обезпокоителни сигнали се забелязват и в държави с уж установени демокрации, каквито са Германия, Франция и Испания.
Признаци за свиване на пространството се виждат в кампаниите за дискредитиране и очерняне с лъжливи обвинения от (приятелски настроени към правителството) медии; в засилените проверки от официални органи (напр. данъчна инспекция), прерастващи в тормоз; в опитите за закриване на дадена организация (в България); в законовите ограничения на свободата на сдружаване (в Унгария) и на събиране (в Полша).
Силна загриженост
Международните органи, натоварени със съблюдаването на върховенството на закона и основните права – като специалните докладчици на ООН и Върховния комисар за правата на човека, Службата за демократични институции и права на човека на ОССЕ, Съвета на Европа – издадоха свои доклади и изразиха силна загриженост от случващото се, но това не направи сериозно впечатление на въпросните правителства.
Независимо от това, в тези времена на отстъпваща демокрация и въздигащ се популизъм, гражданските организации играят жизненоважна роля за насърчаването и прилагането на универсални и европейски ценности на местно, национално и наднационално ниво и често са първата и последна гранична линия, поддържаща и насърчаваща ключови ценности, като зачитане на човешките права, достойнство, свобода, толерантност и солидарност.
Въпреки това, политиката за гражданското общество като цяло все още е в компетентностите на държавите членки, т.е. националните правителства са свободни да създават и прилагат свои собствени подходи и стратегии спрямо гражданското общество в страните си.
Позоваване на гражданското общество
Новите институции на ЕС – Парламентът и Комисията, които влязоха в длъжност през 2019 г., изглежда са по-запознати с проблема от своите предшественици (но не е и като да не им се отправят напомняния от страна на европейското гражданско общество), което се вижда, наред с другото, от факта, че мисията на комисаря по европейските ценности и прозрачност Вера Юрова вече включва и позоваване на гражданското общество, и „защитата на правото на мирни събирания и на свобода на сдружаване“.
Цялостна стратегия
Като цяло много текущи процеси изискват нашето внимание, обаче подобни инициативи идват от различни участници, развиват се със собствена скорост и все още липсва системен и всеобхватен подход. Вярваме, че е време институциите на ЕС, и по-специално Комисията, да очертаят едни общи (минимални) стандарти, които всички държави членки да трябва да спазват по отношение на своите граждански общества. Комисията също така следва да вземе решение за основните политически инструменти, които биха спомогнали не само за справяне с тенденцията на свиващо се гражданско пространство, но и за създаване на благоприятна среда, в която НПО да могат да изпълняват дейностите си по отношение на социалното включване, конструктивен диалог и здравословна среда.
За тази цел шест фондации, подпомагащи развитието на гражданското общество в Централна Европа, от Полша до България, обединени в сдружение „Партньорство за околна среда“ (Еnvironmental Partnership Association – EРА), заедно с много други организации, очертаха ключовите области и елементи на една потенциална цялостна стратегия на ЕС за гражданското общество.
Отделните точки и като цяло съдържанието на този набор от препоръки вероятно не звучат като нещо ново и оригинално, тъй като се основават на предходна работа и предложения на международни органи и НПО. Но дългосрочната цел на този текст е да послужи за основа на така необходимия официален документ (напр. Зелена книга на Комисията), който да изясни позицията на ЕС относно гражданското общество и неговите функции, да обсъди до каква степен и по какъв начин той ще се обвърже с организациите, какви инструменти са налични или ще бъдат разработени за справяне със свиващото се пространство, вкл. ключови сфери и средства, чрез които Съюзът ще насърчи държавите членки да прилагат подобни мерки на национално ниво.
Ние, от EPA, ще продължим да работим в тази посока и се надяваме да срещнем съмишленици, готови да чуят и подкрепят стремежа ни да прокараме подобна политика.
Настоящият текст е превод на извадка от статия на директора на унгарската фондация „Ökotárs“ Вероника Мора, публикувана в платформата за дебати и анализи за Централна Европа Visegrad Insight. Цялата статия може да прочетете тук.
