Автор: ландшафтен архитект Станимир Шаламанов, фондация „ЕкоОбщност“
През последния месец в гр. Пловдив имаше разгорещена дискусия на тема реконструкция на Дондукова градина и в частност предвижданията да бъдат премахнати около 150 дървета.
След като това беше обявено от общинската администрация, се генерира обществено недоволство – гражданите реагираха първосигнално (което е разбираемо) и макар и закъсняло по принцип, р-н Централен обяви дата и час на събитие за разясняване на същината на тази сеч.
Оказа се, че дърветата, които ще се премахват, са опасни и/или загубили декоративни качества, дървета без перспектива за своето развитие, а една голяма част от тази бройка се оказа, че са инвазивни растения или такива с храстовиден хабитус. И по-точно, общо 98 броя, в т.ч. 12 айланта и 14 акации (рудерални видове, инвазивни растения, самонастанили се с времето, които нямат място в един паметник на градинско-парковото изкуство), 12 екземпляра на черен бор, засадени под склопа на големи дървета (силно подтиснат, изкелявял) и 60 броя източна туя – растение, което е по-скоро храст в тази градина.
Редно е да се уточни, че през годините са правени 3 поредни фитосанитарни оценки (2011, 2017 и 2023 г.), които дават много добра картина на динамиката през тези 12 години и чудесна “снимка” на състоянието в момента.
При останалите дървета, предвидени за премехване, се наблюдават много хралупи (достигащи до 40 см), загнивания по ствола, гъбни заболявания, наклонени и потиснати дървета.
Този проблем го има при всяка реконструкция на съществуващ парк или квартална градина, където обикновено през годините грижите за растителността са били далеч от добри и трябва да се реши дали да се запазят съществуващи дървета с определени негативни признаци относно тяхното развитие.
Всъщност тук възникват въпросите “Какво означава добра грижа за дърветата и премахването на дървета влиза ли в нея?” Идеалният вариант е: проект на паркова площ, качествено изграждане и АДЕКВАТНА ПОДДРЪЖКА. Защо последното е с големи букви – защото е най-важното.
Каква е практиката в България: Грижите за парковите площи са неадекватни, извършвани от хора без необходимата квалификация и/или мотивация, което с течение на времето води до преуплътняване на склопа на дърветата (самонастаняване на различни инвазивни видове, механично засаждане на нови дървета, без да се познава биологията на отделните растения), тяхното изкелявяване, изкривяване, подтискане на по-бавно растящите от по-агресивните и бързорастящи дървесни видове. Това пък води до влошаване на здравословното състояние, поява на различни патогени, нападения на паразити, гъбни заболявания и др.
Всички тези неадекватни дейности се свеждат до едно нещо – премахване на доста голям брой дървета при реконструкция на една паркова площ, което е доста смущаващо за гражданите.
И тук се връщаме към въпроса “Какво означава добра грижа за дърветата и премахване на дървета влиза ли в нея?”
Правилната и професионална поддръжка през годините е да се наблюдава всяко дърво и:
– ако има заболявания, които не могат да се лекуват, дървото да се премахне своевременно;
– ако две дървета започват да се потискат взаимно, да се остави по-перспективното, а другото да се премахне своевременно;
– ако има самонастанило се дърво, което пречи на останалите, дървото да се премахне своевременно;
– ако по някаква причина има засадено дърво, което в даден момент ще пречи на останалите, дървото да се премахне своевременно.
Така би направил добрият стопанин. Това би била адекватната грижа. Това би допринесло да имаме по-здрави дървета, а от там – и по-качествена среда за обитаване.
Критичната и безпристрастна оценка на състоянието на дърветата, познаването на биологията и изискванията им са от особена важност и затова е добре в такива случаи да се доверим на специалистите (ландшафтни архитекти), които се предполага, че биха дали най-адекватната оценка и решение на всеки такъв проблем.