Препоръки за избор на подходящ дървесен вид за улично озеленяване

Автор: ланд. арх. Невена Цветкова

Твърде често след реконструкции на улици, площади и други площи, се среща един проблем – големи дървета се заменят с дребни. Не става дума за възрастни и млади дървета, а за подмяна на дървесни видове от първа величина (над 16 метра в зряла възраст) с такива, които достигат до едва няколко метра дори след десетки години. Например пред Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Там големите кестени бяха премахнати, а на тяхно място засадени червенолистни сливи, които освен че не са особено дълговечни, са и доста дребни (достигат до 10 м).

Снимки: Дом на културата „Борис Христов“, град Пловдив. Източник: Гугъл карти

Срещат се и други подобни примери за неправилен избор на дървесен вид. На булевард „Княгиня Мария Луиза“ в Пловдив, въпреки насажденията от чинари и липи по големите тротоари, след последните реконструкции бяха засадени кълбовидни ясени. Това са дървета, които достигат 4-5 метра височина и ширина на короните от 2,5 до 4,5 м в диаметър, което ги прави неподходящи за този клас улица, а именно 2. и 3. клас, тъй като няма да повлияят върху микроклимата на района по никакъв начин. Няма да засенчат настилките, ще задържат незначително количество фини прахови частици, няма да уловят достатъчно количество вода при проливни дъждове, няма да понижат температурите наоколо, няма да повлияят чувствително върху въздушната влажност в района.

Снимки: бул. „Княгиня Мария Луиза“, град Пловдив. Източник: Гугъл карти

В книгата „Улични и крайпътни насаждения“ на Д Лазаров и Н. Цветков от 1957 г. много ясно е указано как би трябвало да се подхожда при планирането на уличното озеленяване при различните класове улици. За съжаление доста често устройствените планове на градовете в България не отчитат нуждата от широки тротоари и зелени ивици край улиците, с което микроклиматът на населените места се влошава значително. Стига се дотам, че цели нови квартали ще останат без улично озеленяване, тъй като тротоарите са на възможния изискуем минимум, а зелените коридори, които уличното озеленяване създава, са ценен ресурс в гореща страна като нашата.

Друг пример за неправилно избран дървесен вид – бул. „Руски“ в Пловдив. В част от разделителната ивица е засаден Индийски люляк – дърво, което достига до 6 метра височина и хабитусът му е по-скоро храстовиден. Отчитайки факта, че бул. „Руски“ в по-голямата си част е засаден с чинари – озеленяване, което е обявено за паметник на градинско-парковото изкуство (ДВ, бр. 41 от 19.05.1992 г.), решението при засаждане на нов вид растителност е изключително неправилно дори само от историческа гледна точка.

Едно от условията при избор на улично озеленяване е да се постигнат нужните светли отвори над тротоари, велоалеи, улици. За тротоари и велоалеи изискването е да няма клони под 2,50 метра; над улиците този размер е 4,50 метра. Твърде често това изискване се пренебрегва и ако по тротоари и велоалеи дърветата не получават сериозни щети по стъблата, то над уличното платно конфликтите с превозните средства са доста по-сериозни – счупени клони, рани, загниване и пр. проблеми.

За да се постигне условието за светъл отвор още при засаждането, фиданките трябва да са с нужните размери и короните им да започват от най-малко 2,20 метра височина. Това е важно условие, което ще гарантира по-лесно оформяне на бъдещата корона, така че тя да не влиза в конфликт с превозните средства, пешеходците и колоездачите.

В зелено е фиданката при засаждане, в синьо – след 10-15 години, в кафяво – възрастно дърво.

Чрез правилни резитби короната на дървото се оформя, така че разклоненията да изпълняват изискванията за светъл отвор.

Има казуси, при които твърде едрите размери на дърветата са проблем и инфраструктурата налага избор на по-дребни такива, с по-тесни корони. Много често в централните градски части ширината на тротоарите е малка, което налага специфичен подход. В някои случаи различни инженерни решения като напр. намаляване на ширината на единия тротоар за сметка на другия, така че да има поне един ред улично озеленяване, е доста добро решение.

Пример за улица с тесни тротоари и улично озеленяване с тесни корони – Улица „Българска“ в град Бърно, Чехия.

Най-общо казано дърветата в населените места и особено тези, които растат покрай улици и в настилки, са особено важни за микроклимата на населеното място. Затова при избора на точно място и определен вид е добре да се вземат предвид много и най-различни фактори – през отстояния от различната инфраструктура, исторически данни за мястото, климатичните особености и бъдещи промени, устойчивост на болести и неприятели. Тези решения трябва да се взимат от екипи от специалисти, които имат нужните знания и опит в сферата на озеленяването, така че засадените сега дървета да бъдат наистина устойчиви и да дават положително отражение в следващите няколко десетки години.

Този материал е разработен в рамките на проект „Да върнем гражданското си пространство!“ с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на the EEA and Norway Grants Fund for Regional Cooperation (Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм чрез Фонда за регионално сътрудничество). Мненията, изразени в този документ, са само мнение на автора и не отразяват по никакъв начин становищата на ФМ на ЕИП и НФМ.