Автор: ланд. арх. Невена Цветкова

В края на м. ноември тази година станахме свидетели как нетипичните метеорологични явления през последните месеци – необичайно високи температури за сезона – доведоха до запазване на листата по короните на дърветата. Последващото рязко понижаване на температурите до минусови, в съчетание с обилен снеговалеж внесоха неочаквана промяна в облика на градската среда. Множество дървета във всички населени места пострадаха като оставиха видима следа – прекършени и отчупени клони, разсечени на две стволове, паднали под тежестта на сняг и листна маса в короната на дървото, обезформени корони, асиметрично откършили се големи клони. Гледка, предизвикваща болезнено чувство във всеки, доказваща сериозни наранявания по дърветата и белези по стволовете им. Рани, които изискват огромен по обем времеви и експертен ангажимент на служителите и работници в местните общински поделения за поддръжка и грижа за зелената система и дърветата в населените места. Ресурс, който нито една община в страната не може да осигури и задели в кратки срокове и навреме, за да обработи, рехабилитира и възстанови дърветата до състояние, което да върне към баланс развитието на зеленината в градовете ни и чувството ни за естетиката на градската и жизнена среда.

Късният листопад, тежкият сняг в комбинация с дървета, които са с механични рани, болести и гъби по стъблото, непроредени или небалансирани корони са причините за всичко това. Допълват се от лошия посадъчен материал, който се използва последните 20 години. Този фактор също дава отражение, тъй като некачествената фиданка трудно ще се развие в добро и здраво възрастно дърво. Допринасят и малките посадни места, в които се слагат фиданките – те са с ограничено кореново пространство, от което дърветата трудно извличат достатъчно вода и хранителни вещества, а не са осигурени качествено поливане и подхранване. Ощетяващ доброто развитие фактор са и неправилните резитби през различните периоди от живота на дърветата. Всички тези етапи от развитието и поддържането на дърветата в населените места са от огромно значение за здравината им.

Отново ясно се показва нуждата от качествена и пълна паспортизация на дърветата в населените места. Поддържане на данни за вид, възраст и текущо описание на проблемите биха помогнали за провеждането на политика за управление на зелената система адекватно и правилно, и би спомогнало за решение на въпросите, които касаят бъдещето. А именно – избор на подходящи дървесни видове, които са устойчиви на неблагоприятните условия в градска среда. Добре е да се припомни и препоръките на специалистите даден вид да не надвишава 15% (някои специалисти препоръчват дори 5%) от общия брой дървета в населеното място, без значение колко устойчив е той сега. Това разнообразие от видове, което се получава по този начин, гарантира устойчивост и в бъдеще при евентуална поява на болести или неприятели, които нападат тези устойчиви досега видове. Изборът на дървесен вид трябва да бъде направен след обстоен анализ на данните от паспортизацията, както и проучвания за различните видове. Категоричен отговор не може да бъде даден, тъй като населените места са с различен микроклимат, а различните места за засаждане трябва да изпълняват и удовлетворяват различни нужди.

Основен въпрос, който трябва да решат сега управляващите, е как да подходят към наранените дървета. При някои от тях са налице напълно небалансирани корони, след отчупване на огромни клони, раните често са големи и показват гнилостни процеси в дълбочина. Всяка рана, причинена от различни причини – превозни средства, резитби, бури, неблагоприятни метеорологични условия и др., която достига до вътрешната кора на стъблото – ликото, дава възможност за проникване на паразити, насекоми и гъбни патогени. Тези болести и неприятели се заселват в дървесината и започват да нарушават здравината на дървесината.

При обелена кора: кората се слага на мястото и се опакова с непрозрачен полиетиленов филм в рамките на две седмици след нараняването. По същия начин се процедира и при липсваща, разрушена кора. Почистване, стерилизиране или запълване на хралупи са вредни за дървото и не се препоръчват, според специалисти, работили по Европейския наръчник за резитба на дървета. При рани от неконтролирано отчупване, препоръките са за зачистване на отреза, така че той да стане равен при спазване на препоръките за начини на резитба. Различни са препоръките на различните учени. Според някои при по-големи рани от резитба овощарска замазка се слага само в края на отреза, върху камбия. При малки отрези – върху целия отрез. Счита се, че тази обработка предпазва камбия от изсъхване, тъй като от него израства специфичната дървесина, която покрива отреза. Според Европейския стандарт за резитба овощарска замазка не се нанася, тъй като положителните ефекти са по-малко от негативните такива. Ако все пак се наложи лечение на рани, то не трябва да се уврежда по никакъв начин здрава тъкан от дървото.

Качествената оценка от специалисти е от особена важност за бъдещото развитие на зелените системи. Кои от дърветата имат перспектива и трябва да се запазят, кои от тях – не. Тук е добре да се припомни, че по-голяма част от дървесната растителност в големите градове в страната е на възраст над 50 години, а предвид, че дълговечността в населените места е значително намалена до 60-80-100 години, то подмяната трябва да е качествена, аргументирана и с фиданки, които отговарят на изискванията по стандартите.

Цялостните препоръки за правилно управление на зелените системи включват експертно управление, опазване и поддържане. В това число влиза и събирането на данни за състоянието на дърветата в населените места.

Интервали на контрол:

  • при млади дървета, на възраст до 20 години – контролът се  осъществява през 1-3 години. Приема се, че при прясно засадените дървета редовните грижи през годината изпълняват и тази роля;
  • полузрели дървета, на възраст до 50 (80) години, без или с незначителни дефекти и близост до пътникопоток/инфраструктура, наблюденията са през 2 години, при отдалеченост от пътникопоток/инфраструктура – 3 години;
  • при възрастни дървета, над 80 години, без или с незначителни дефекти – на всеки 2 години;
  • при дървета с проблеми, без значение от възрастта – преглежданията се правят всяка година;
  • опасни, но вековни, важни дървета – преглежданията се правят всяка година; много често такива дървета се ограждат с ограда (например Гранитски дъб в село Гранит).

Данните, събрани по този начин, биха допринесли за добро планиране на  поддържането с различните видове резитби, а също и планиране на подмяна на дървесна растителност, което е от особена важност особено при уличните дървета.

Навременното провеждане на различните видове резитби също е от изключителна важност, заради което при тях също има разписани интервали, през които трябва да се провеждат.

Интервали на резитба:

  •  младо дърво – да се извършват редовни резитби на всеки 2-3 години;
  • полузряло дърво – интервалът между резитбите става по-голям, дървото се развива свободно;
  • зряло дърво – резитби се извършват само при необходимост;
  •  възрастно/вековно дърво – резитби се извършват само при необходимост.

Управлението на зелените системи в населените места е от изключителна важност, тъй като наличието на добре развиваните, опазвани и поддържани зелени системи подобрява живота на всички живи организми. Правилното използване и разполагане на дърветата в градската среда може да намали скоростта на трафика, с което да се създадат по-безопасни пешеходни пространства, да се подобрят условията за живот и бизнес, да се намали количеството вода, което се оттича в канализацията, да се понижат температурите на въздуха и да се повиши въздушната влажност, а чрез засенчване на различните настилки, те увеличават дълговечността им.

Добре е да се припомня, че разходите за засаждане и грижи през първите три години (когато те са най-интензивни) възлизат на 450-1000 лева на дърво, а същото би генерирало над 150 хиляди лева добавена стойност през целия си живот. Преките ползи и добавените стойности са нещата, които трябва да напомняме често на управляващите и хората, вземащи решения по тези въпроси, тъй като зелените системи в населените места са частта от планирането, която се развива най-бавно. Всичко това трябва да се прави от добре обучени специалисти, които да взимат решенията си в екип, защото погледът към развитието на зелената система трябва да е многопластов и разнопосочен.

Този материал е разработен в рамките на проект „Да върнем гражданското си пространство!“ с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на the EEA and Norway Grants Fund for Regional Cooperation (Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм чрез Фонда за регионално сътрудничество). Мненията, изразени в този документ, са само мнение на автора и не отразяват по никакъв начин становищата на ФМ на ЕИП и НФМ.

Loading

Партньори