Уличното озеленяване: възможно ли е то в кварталните улици?
Ланд. арх. Станимир Шаламанов
Уличното озеленяване в населените места изпълнява изключително важна роля. Неговата функция, от една страна, е естетическа, а от друга – екологична, която е много важна за комфорта на обитаване в градовете. В това море от бетон и изкуствени настилки, където прегряването през горещите летни месеци е ежедневие, където се създават топлинни острови, където решаването на проблемите с поройните дъждове е изключително скъп и труден проблем, където замърсяването на въздуха отдавна е диагноза, богатото улично озеленяване тушира в по-малка или голяма степен всички тези проблеми. И не на последно място, растителността е единственото нещо на нашата планета, което създава кислород.
В съвременните практики обаче, в по-ниския клас улици (кварталните улици), засаждането на дървета става невъзможно. Защо се случва това?
Презастрояването, в комплекс с нормативната ни база, е основната причина за това.
Обикновено в кварталните улици габаритът на улицата варира от 10 до 12 м – 7 метра пътно платно и тротоар между 1,5 и 2,5 метра. Наредба № 1 от 30.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност дава габарит на тротоара от минимум 3 метра, за да има улични дървета. Този габарит е предвиден, за да могат пешеходците да се придвижват безпроблемно, когато дървото е вече в зряла възраст (гнездото на дървото е около 1 метър и за преминаване/разминаване на пешеходци и/или майки с колички остава ширина от 1,8-2,0 метра)
Нещата сякаш изглеждат предрешени. Не само че новите квартални улици ще бъдат без дървета, но това очаква и съществуващите богато озеленени квартални улици.
Животът на уличното озеленяване е максимум 80-100 г. Уточнявам, че този срок е доста условен, защото здравословното състояние и дълговечността на уличните дървета зависи от комплекс от фактори и грижи, но практиката показва, че приблизително това е пределната възраст на уличните дървета в населените места. Т.е. след загиване на съществуващите дървета на тези улици, няма да има възможност да се засадят нови.
Има ли решение този проблем или нашите деца ще живеят в бетонно-асфалтови ситита?
Решение има. Но за да се осъществи, трябва да се приложат определени градоустройствени политики.
Като практически примери ще разгледаме следните 2 реални ситуации от град Пловдив:
Ситуация 1:
Ул. „Васил Ихчиев“ (сн. 1) е с габарит от 10 м – 6 м платно и тротоари по 2 м. Оцелелите към момента улични дървета са американски ясен, липи, обикновен явор – дървета, които са или на пределна възраст, или са обезобразени от неадекватни резитби. В следващите 10-15 години, около 70-80% от тези дървета ще се наложи да бъдат премахнати. Опцията е тази улица да си остане обезлесена, ако не се вземат някакви мерки.
Снимка 1
Какво може да се направи?
Възможно решение е улицата да се направи еднопосочна (фиг. 1), с пътно платно от 5 м; южният тротоар – с ширина 1,5 м, а северният – с ширина от 3,5 м. Това дава възможност за улично озеленяване, макар и едностранно. По този начин дърветата ще засенчат южната фасада с прилежащия тротоар. В случай с улици с направление север-юг се засенчва западната фасада с прилежащия тротоар.
Фиг. 1
Ситуация 2:
Аналогичен е случаят с ул. „Атанас Канарев“ в Пловдив (сн. 2), макар, че там може да се подходи по два начина:
Снимка 2
Вариант 1 – Запазване на ширината на улицата и тротоарите, като озеленяване се извършва в прилежащите общински терени (в случая детска градина и детска ясла). Този вариант е приложим на много малко места, защото такива случаи с общински терени са много малко. Давам го като пример, защото показва как общинските администрации, дори да имат лесно решение, не правят нищо. Точно тази улица беше обект на „Водния цикъл“ на града. Преасфалтира се и се подмени тротоарната настилка. Съществуващите дървета останаха, като се вижда как са блокирали тротоара и не може да мине дори детска количка (сн. 3). Имаме изхарчени пари – публични средства, липса на пълноценен тротоар, висока степен на опасност от пътнотранспортни произшествия (ПТП), съществуващи дървета със силно съкратен живот, които до 5-10 години ще се наложи да се премахнат и отново да се похарчат публични средства за настилка, или просто ще се оставят едни пънове като като паметник на човешката глупост.
Снимка 3
Вариант 2 – Решение като в по-горния пример: улица с пътно платно от 5 м, източен тротоар от 3,4 м, а западният – с ширина от 1,5 м. Това дава възможност за едностранно улично озеленяване.
Нещата в повечето случаи са прости като решение, но кметовете не искат да си го причиняват и работят по него, обикновено поради една от следните две причини:
а. липсва капацитет в администрацията за извършването на подобна промяна;
б. за реализацията на подобно решение е необходимо допълнително проектиране и средства поради:
– промяната на габарит;
– промяната в организацията на движение, и
– необходимостта от допълнително финансиране за осъществяването им.
Много по-лесно е да се преасфалтира, да се подменят тротоарните плочи и да се „отреже лентичката“, като не се влага никаква мисъл в перспектива.
Но водещият принцип при избор на решения/подход за предстоящ строеж на улици или ремонти и реконструкция следва да бъде осигуряване на трайна растителност, която да носи ползи за по-добра среда на живот, чист въздух и комфорт. Този избор означава осигуряване дългосрочно на благоприятна среда за развитие на дървета в градската среда (уличната мрежа), с разумно пространство и равнопоставеност в съжителство с други ползватели на пространството – пешеходци, велосипедисти, шофьори на моторни превозни средства.
Този материал е разработен в рамките на проект „Да върнем гражданското си пространство!“ с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на the EEA and Norway Grants Fund for Regional Cooperation (Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм чрез Фонда за регионално сътрудничество). Мненията, изразени в този документ, отразяват само мнението на автора и не отразяват по никакъв начин становищата на ФМ на ЕИП и НФМ.[:]
