17 ноември 2014 г.
Над 50 човека изкараха съботния ден сред дивата красота и трудна достъпност на природата с благородната задача да засадят дръвчета като част от дейностите по възстановяване на Драгоманското блато. Въпреки големия брой на участниците, сред които имаше както малки, така и четириноги помощници, работата вървеше бавно и тежко. Мрачното и студено време и суровият терен не бяха на наша страна, но това не сломи ентусиазма и желанието на доброволците, които 5 часа се бориха с тръстиките и калната блатна почва, за да засадят над 250 отраснали фиданки от черна топола. Благодарение на тяхната неуморимост и отдаденост на мисията допълнително бяха забити на подходящи влажни места и над 100 резници на върба, с надеждата да се прихванат и след години да красят блатото с пищните си корони.
А след този тежък „почивен“ ден, сред доброволците се намериха 12 желаещи да се върнат и в неделя, самоорганизирано, за да довършат работата, тъй като останаха още 50 фиданки за засаждане, за които времето и силите не стигнаха. Въпреки напрегнатият и приключенски дух на акцията в стил „този див, див запад“, жертва дадоха само няколко лопати и всички си тръгнаха с усмивка и задоволство от чудесно свършената работа и принесена полза за биоразнообразието на обитателите на влажната зона.
Драгоманското блато е най-голямото карстово блато в България с площ над 350 хектара. Въпреки че днес е една от най-поддържаните влажни зони в страната, в началото на миналия век целенасочено е било започнато отводняването му, за да се използват площите за земеделски земи. Това довежда до изчезването на много растителни и животински видове. Едва през 90-те години тази дейност се прекратява и започват мероприятия за възстановяването му от СДП „Балкани“, които стопанисват блатото и до днес.
Блатото е обитавано от над 200 вида водолюбиви птици, някои от които са световно защитени видове. През него минава вторият най-голям миграционен път на птици от Европа към Африка – Виа Аристотелис, кръстен на Аристотел, който първи го е описал. Многобройно е и разнообразието от растителни видове, един от най-атрактивните от които е Алдровандата – хищно растение без корени, което се носи по повърхността през топлите месеци, а зимата се скрива под водата.
Драгоманското блато разполага с дървени мостчета, по които може да се навлезе навътре в него, както и с наблюдателна кула и скривалища за наблюдение на неговите обитатели.
Акцията стана възможна благодарение на: искрения ентусиазъм и обич към природата на доброволците; партньорството ни с колегите от СДП „Балкани“ и дългогодишната им отдадена работа; финансовата подкрепа и участие на група приятели, решили, че засаждането на живо дръвче сред природата е по-хубав спомен от откъснатия за подарък букет цветя; финансовата и доброволческа подкрепа на „Телерик“ АД; финансова подкрепа по линия на проект на фондация „ЕкоОбщност“, финансиран от Немската федерална екологична фондация; и съфинансиране от Европейската комисия.