Събитието съвпадна с новината за унищожена млада гора в ПП Витоша
Днес Фондация „ЕкоОбщност” обявява финалистите в конкурса „Дърво с корен 2015” и началото на онлайн гласуването за победител в тази прекрасна инициатива. През годините над 400 души се включиха в конкурса, разкривайки своите емоции, преживявания и спомени, свързани с дърветата, а близо 100 000 показаха своята подкрепа за идеята, давайки гласовете си за българските участници в националния и международен вот. Тази инициатива събира много хора от цялата страна, защото ги обединява в любовта им към природата и към безмълвните, но значими за всяка екосистема „деца на природата”, без която и хората не могат – дърветата.
Избраните от журито на конкурса десет претенденти за титла „Дърво с корен 2015” и тримата финалисти в допълнителната категория „Вековните дървета говорят” може да разгледате на сайта на конкурса
http://bepf-bg.org/дърво-с-корен
и да гласувате за вашия фаворит. Гласуването ще продължи до 9 декември 2015 г., включително. Победителите ще бъдат обявени и наградени на 15 декември 2015 г. на тържествена церемония в Полския институт в София. По време на събитието ще станат известни, както избраните чрез гласуване „Дърво с корен 2015” и победителят във „Вековните дървета говорят”, така и излъчените от журито победители в другите две допълнителни категории „Млад природолюбител” и специалната категория за доброволци-залесители.
Tазгодишното издание на конкурса беше белязано от номинации, включили се в конкурса с надеждата да защитят от унищожение любими и знакови дървета и поставящи въпроса за заплахите, на които са изложени важни природни територии и градски зелени площи в страната. Сред тях са и двама от избраните за финалисти в конкурса – дъбът от Дунавския парк в Силистра и чинарът от парк „Бедечка” в Стара Загора, с разкази за неуредиците и заплахите пред двата знакови парка.
Като че ли за да потвърди сериозността на проблемите пред опазване на дърветата и горите у нас, днешната ни радост от излъчването на определените от журито финалисти в двете категории, за които ще се гласува, е помрачена от новината за незаконни действия в местността Меча поляна на ПП Витоша, довели до унищожаване на 20 дка смърчови фиданки, финансирани с европейски средства и засадени от доброволци.
По стечение на обстоятелствата, именно разказ на участничка в залесяванията на Меча поляна беше избран в края на миналата седмица от журито на „Дърво с корен 2015” за победител в категорията за доброволци-залесители. Със спомените си от акцията, Илияна Тенева от София впечатли журито на конкурса, а днес, няколко дни по-късно, от нейната „Мечта за гора” е останала само разорана поляна (разказът е публикуван по-долу, без съкращения).
Новината за унищожението на младата гора беше съобщена и разпространена чрез социалните мрежи от инж. Тома Белев, дългогодишен член на журито на конкурса „Дърво с корен”, след направена проверка на място с представители на държавни институции.
Фондация „ЕкоОбщност” осъжда действията на все още неизвестните лица, виновни за унищожението на фиданките, и се присъединява към искането отговорните институции да предоставят информация за виновниците, предприетите срещу тях мерки и наложени санкции. Този вандалски акт е не само посегателство срещу труда и усилията на множество доброволци и вложените средства на европейските граждани, срещу държавна собственост на Република България, а и срещу емблематичната и любима за софиянци планина, съхраняваща връзката ни с природата.
Мечти за гора
Илияна Тенева
Когато за първи път отидох на залесителна акция, много се учудих. Защо всички тези хора са предпочели да станат рано в неделната сутрин и да пътуват до планината за да засаждат дръвчета?
Беше първата ми залесителна акция. Бяхме на Меча поляна до хижа Алеко. Имаше 5000 фиданки бял бор за засаждане. Фиданките бяха в контейнери за разсад и пристигаха с камиони. Правехме жива верига от ръце и сваляхме фиданките от камиона. После с торби или на ръце започвахме да качваме фиданките по наклонената поляна, не беше лесно.
Докато се качвахме по неравния терен с огромни торби с фиданки, често съм се чудила коя е тази сила която ни кара да правим това. Никой не се оплакваше или сърдеше. Всеки помагаше с каквото може. Дори децата не се сърдеха и капризничеха, а помагаха наравно с възрастните. За пръв път срещах този колективен дух на доброволчеството и добротворчеството.
Бяхме разделени на групи. Във всяка група имаше хора, които правеха дупки, други засаждаха фиданките, трети ги качваха от пътя. Всяка операция си имаше трудности, например правенето на дупки в обраслата с малини и храсти поляна беше истинско предизвикателство; засаждането също имаше специфични особености – за да се вкорени фиданката трябваше много добре да се притисне в земята, за да няма въздух около корените.
Всеки правеше това, което може най-добре. Мъжете най-често правеха дупките, а за жените беше по-присъща грижата за засаждане на фиданките. Организацията беше много важна – имаше много хора и бяхме разделени на групи с координатор, който да направлява групата и да се грижи всичко да върви ритмично.
Всички се усмихваха. Имаше родители с децата си, преподаватели с техни ученици, хора които винаги идват на такива акции и такива които са за първи път, като мен.
Акцията беше с цел възстановяване на гора унищожена от корояд, чрез засаждане на борови фиданки. Вдъхновяващо беше заедно да мечтаем за една нова борова гора.
В този ден свършихме огромно количество работа, защото всеки вършеше това което може най-добре и го правеше от сърце за планината и защото бяхме заедно и бяхме обединени от добра кауза – за възстановяване на загиналата гора.
